4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр. София, 22.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Жанин Силдарева
Членове: Дияна Ценева
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3812/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК. Съгласно чл. 280 от ГПК и т.р. 1-2010-ОСГТК, ВКС проверява 1/дали касационната жалба е редовна и допустима; 2/уточнява и конкретизира въпросите от изложението за тълкуването на коя правна разпоредба се отнасят и кое основание се подържа по чл. 280, ал.1, т.1,2,3 ГПК; 3/проверява дали въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси, тълкувайки съответната разпоредба и дали това е било решаващо за крайния изход на делото; 4/проверява според посоченото в изложението дали въззивният съд е тълкувал правната разпоредба в противоречие със задължително тълкуване на ВКС, евентуално дали нормата се тълкува по различен начин от съдилищата, или нормата е непълна, неясна или противоречива и дали е необходимо изменение на тълкуването и, поради промени в обществените условия и в законодателството.
1.Подадената касационна жалба е допустима. Депозирана е от ищцата С. П. Л. срещу решение № 126/ 06.06.2016г., постановено по в.гр.д. 504/2016г. на Великотърновски апелативен съд. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК, жалбата притежава необходимото съдържание по чл. 284 ГПК и е подадена от легитимирано лице чрез упълномощен адвокат. Искът е за установяване на право на собственост по чл. 21, ал.4 СК и не попада в изключенията по чл. 280, ал.2 ГПК.
Срещу касационната жалба е подаден отговор от Н. Л.. Възразява се срещу допускането на касационно обжалване.
2. В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят твърди, че решението е недопустимо и формулира следните въпроси: длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК; длъжен ли е въззивният съд да направи нов доклад по делото по чл. 146 от ГПК; каква трябва е продължителността на фактическата раздяла и отношенията между търговци представляват ли икономически и лични отношения между съпрузи. С поясненията, дадени към материално- правните въпроси, същите уточнени и конкретизирани са следните: кога трябва да е придобито имуществото- през време на продължителната раздяла или след наличието на продължителна раздяла, за да изключи фактическата раздяла съвместния принос по чл. 21 СК; следва ли фактическата раздяла да е прекъснала търговските отношения между съпрузите, за да изключи съвместния принос по чл. 21 СК. Подържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 от ГПК като приложението на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се обосновава с обстоятелството, че т.р. 35-1971- ОСГК, което определя понятието „фактическа раздяла“ не е задължителна практика на ВКС.
3. Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 21, ал.4 от СК, предявен от С. П. Л. срещу Н. К. Л., за установяване на право на собственост върху ап.10 и гараж 5 от сграда № 1 в [населено място], [улица]. Според въззивният съд ищцата не е доказала наличието на фактическа раздяла, тъй като свидетелските показания не са били преки и непосредствени, съпрузите са запазили търговските си отношения и продължителността от 3,5 месеца на фактическа раздяла до момента на покупката, не е достатъчна да изключи съвместния принос. Според въззивния съд, ищцата не е вложила лични средства за придобиването на имота, а приносът на другия съпруг се установява от презумпцията за принос и от упражняваната от него търговска дейност като земеделски производител. По поставените в изложението въпроси, ВКС констатира, че въззивният съд не е обсъдил следните доказателства: данните от решението по бракоразводното дело, че бившите съпрузи са направили изявления и признания, че не могат да живеят заедно и че са във фактическа раздяла, данните от свидетелските показания, че ищцата е имала жилищна нужда, тъй като е живеела във фирмен офис, че сама е извършила оглед на имота преди покупко- продажбата и сама е извършила основен ремонт и подобрения, съдът не е обсъдил и данните от писмените доказателства и свидетелските показания, че ищцата е вложила средства от приходи от търговската дейност, от дарения и заем от близки хора. Великотърновският апелативен съд е приел, че запазените търговски отношения между съпрузите изключват фактическата раздяла, тъй като това са семейни икономически отношения, както и че за да се изключи съвместния принос, имуществото следва да е придобито след продължителна фактическа раздяла. Въззивният съд не е направил повторен доклад по делото по чл. 146 ГПК.
4. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, по следните въпроси: длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК; кога трябва да е придобито имуществото- през време на продължителна раздяла или след наличието на продължителна раздяла, за да изключи фактическа раздяла съвместния принос по чл. 21 СК; следва ли фактическата раздяла да е прекъснала търговските отношения между съпрузите, за да изключи съвместния принос по чл. 21 СК.
По тези въпроси има формирана задължителна практика на ВКС. С р. 546-2010-ІІІ ГО е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички относими доказателства по делото и доводи на страните. С т.р. 2-2001- ОСГК е прието, че търговската дейност е нещо различно от имуществените отношения между съпрузите, приходите от търговска дейност изключват съвместния принос на другия съпруг, както и че семейната имуществена общност предполага придобиването на вещи с оглед нуждите на семейството. С р. 43-2013-ІІ ГО е прието, че трайната, продължителна и окончателна фактическа раздяла изключва съвместния принос за придобитото имущество през време на тази раздяла, когато е прекъснала всички емоционални, икономически и лични връзки между съпрузите. В противоречие с тази практика, въззивният съд не е обсъдил относими доказателства относно твърдението за фактическа раздяла и е приел, че търговските отношения между съпрузите са семейни икономически отношения, както и че съвместният принос се изключва, когато имуществото е придобито след наличието на продължителна фактическата раздяла.
По въпроса дали въззивният съд дължи извършването на нов доклад по делото не е допуснато противоречие със задължителната практика на ВКС по т.р. 1-2013- ОСГТК, според която въззивният съд не прави нов доклад по делото на основание чл. 146 ГПК. По поставените в изложението въпроси има формирана задължителна практика, поради което искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, е неоснователно.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 126/ 06.06.2016г., постановено по в.гр.д. 504/2016г. на Великотърновски апелативен съд по следните въпроси: длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК; кога трябва да е придобито имуществото- през време на продължителна раздяла или след наличието на продължителна раздяла, за да изключи фактическа раздяла съвместния принос по чл. 21 СК; следва ли фактическата раздяла да е прекъснала търговските отношения между съпрузите, за да изключи съвместния принос по чл. 21 СК.
Указва на жалбоподателката С. Л. в 1- седмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена д.т. 244,78лв. по сметка на ВКС, иначе касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: