3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
София, 04.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1876 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от [община] против Определение № 392 от 15.07.2016г. по в.гр.д.№ 1207/2014г. на Апелативен съд Пловдив. С него е оставена без уважение молбата на [община] за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца В. М. по съразмерност. Изложени са съображения, че въззивната инстанция е отменила решението на окръжния съд в частта по предявения иск с правно основание чл.15,ал.1,т.2 ЗАПСП и в частта за разноските; уважила е този иск като е признала за установено, че ищецът М. има авторско право върху проект за модернизация на Гребната база в [населено място] и е осъдила общината да заплати сумата 900лв.-поискани и доказани разноски на ищеца за двете инстанции съобразно уважената част на исковете му. Посочила е, че искане за присъждане на разноски за първата и въззивната инстанция е направено своевременно от М. и са били представени доказателства за реалното им извършване, а пред апелативния съд е бил представен и списък по чл.80 ГПК за разходите, сторени за двете инстанции. За неоснователен е счетен доводът на общината в молбата по чл.248 ГПК, че поради непредставянето пред окръжния съд на списък за разноските, ищецът няма право да претендира сторените за тази инстанция, като е обосновано, че частичната отмяна на решението налага преразглеждането на въпроса за отговорността за разноските и пред окръжния съд, а непредставянето на списък по чл.80 ГПК пред първоинстанционния съд не преклудира правото на страната да ги претендира, ако бъде постановено решение в нейна полза.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно-постановено в противоречие с чл.80 ГПК и ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС и да бъде постановено друго, с което да бъде изменено решението на П. в частта за разноските, които общината е осъдена да заплати на ищеца В. М. и бъдат присъдени единствено поисканите и доказани за въззивната инстанция. Твърдението е, че ищецът В. М. не е представил списък с разноските в последното заседание пред първата инстанция, поради което общината дължи само разноски за въззивната.
В писмен отговор ищецът и ответник по частната жалба В. М. оспорва основателността на искането на общината. Посочва, че разноските са поискани още с исковата молба, но не са били присъдени от първоинстанционния съд поради отхвърляне на исковете му. Излага, че въззивната инстанция след пререшаване на спора и частично уважаване на исковете законосъобразно е пререшила въпроса за разпределение на разноските съобразно изхода на делото. Възразява, че съобразно нормата на чл.80 ГПК и правните разрешения по прилагането й, дадени в т.2 и т.8 на ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, представянето на списък е процесуална предпоставка за развитите на производството по изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за дължимостта и размера им. Поддържа, че непредставянето на списък не лишава страната от правото да иска разноски по делото според изхода му и не е пречка за присъждане на доказани разноски, а е само пречка страната, непредставила списък, да иска изменение на решението в частта за присъдените разноски.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Частната жалба е неоснователна.
Непредставянето на списък по чл.80 ГПК не преклудира правото на страната да иска присъждане на разноски, а води до недопустимост на искането й за изменение на решението в частта за присъдените в нейна полза разноски. В случая искане за изменение на решението в частта за разноските е заявила общината, а не ищецът, в чиято полза са присъдените 900лв. От значение за отговорността на общината за разноски е, че те са поискани своевременно от ищеца, че са дължими на основание чл.78,ал.1 ГПК, предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, и че са доказани. Изцяло следва да бъде споделен доводът отговора на частната жалба, че въззивната инстанция, след пререшаване на спора в полза на ищеца, законосъобразно е разпределила отговорността за разноски за двете инстанции съобразно изхода му, при надлежно заявено искане за присъждането им, а непредставянето на списък по чл.80 ГПК не лишава страната от право на разноски съобразно изхода на делото.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 392 от 15.07.2016г. по в.гр.д.№ 1207/2014г. на Апелативен съд Пловдив, Втори граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: