4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
гр. София, 10.05.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 534/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от прокуратура на РБ срещу решение № 124/ 25.10.2016г. постановено по в.гр.д. 338/2016г. на Бургаски апелативен съд в частта, в която е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд в частта, в която е осъдена Прокуратурата на РБ да плати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000лв.. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт- основания по чл. 281, т.3 от ГПК.
В Изложението за допускане на касационно обжалване, Прокуратурата на РБ формулира следния въпрос: При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД? Подържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като твърди, че отговорът на поставения въпрос от въззивния съд е в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 52 ЗЗД.
Съдът е сезиран и с касационна жалба от Р. Г. Д. срещу същото въззивно решение, в частта, в която е потвърдено решението на Бургаски окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен иска и над 20000лв. до 80000лв. неимуществени вреди.
В Изложението жалбоподателят формулира следните въпроси: 1.Длъжен ли е съдът да определи и присъди обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение при съобразяване на всички факти и обстоятелства, които имат пряко значение при определяне на неговия размер. Задължен ли е въззивният съд да определи точния паричен еквивалент за причинените неимуществени вреди при съобразяване на фактите и обстоятелсствата, които имат правно значение за определяне на неговия размер. 2.Засяга ли в по- голяма степен личния и професионалния живот на пострадалия, ако е повдигнато незаконно обвинение за извършено престъпление е в областта на професионалната му реализация, като освен личната чест и достойнство засягат ли се и професионалните му качества поради уронване на авторитета му в съответната област. 3.Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства и да обсъди доводите на страните по предмета на спора. Следва ли съдът при осъществяване на тази своя решаваща дейност да спазва правилата на формалната и правна логика, т.е. фактическите констатации и правните изводи следва ли да са обосновани. Подържа се общо по трите въпроси допълнително основание по чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК като се представя практика на ВКС по чл. 290 ГПК.
ВКС, състав на ІІІ г.о. като взе предвид, че решението е въззивно и е по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с цена на иска над 5000лв., намира че касационните жалби са редовни и допустими, подадени са от легитимирано лице и в законния срок.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване, ВКС намира следното:
Въззивният съд е приел за основателен иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предявен от Р. Д. срещу Прокуратура на РБ като е установил от фактическа страна, че ищцата е била привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 302, т.2 НК за това, че по време на работа като митнически инспектор е поискала от турски гражданин 5 щатски долара, за да не извърши митническа проверка като с влязла в сила присъда е призната за невиновна. Била е отстранена от работа повече от 9 месеца, случаят е бил отразен медийно, производството продължило повече от 4 години като е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ 1000лв., чрез средствата за масово осведомяване било разгласено внасянето на обвинителен акт срещу нея. Била е на 28 години и е преживяла стрес и тревога, наложило се да взима успокоителни и приспивателни. При тези факти, въззивният съд е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000лв..
Съгласно т.р. 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. При посочените в Изложенията основания е необходимо отговорът, който е дал въззивният съд да е в противоречие със задължителната практика на ВКС – чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или разрешаването на въпроса да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По поставените въпроси въззивният съд при определянето на критерия „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД е съобразил фактите, че ищцата е била привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 302, т.2 НК за това, че по време на работа като митнически инспектор е поискала от турски гражданин 5 щатски долара, за да не извърши митническа проверка като с влязла в сила присъда е призната за невиновна. Отстранена е от работа повече от 9 месеца, случаят е бил отразен медийно и наказателното производството продължило повече от 4 години при определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 1000лв.. Ищцата е била на 28 години и е преживяла стрес и тревога, наложило се да взима успокоителни и приспивателни.
По поставените въпроси има формирана задължителна практика на ВКС /П. 4-68-ППВС, р. 55-2013- ІV ГО, р. 832-2010-ІV ГО/, съгласно която в понятието „справедливост“ се включват всички обективни обстоятелства, които съдът следва да посочи конкретно по делото, както и да обоснове значението им за определяне на размера на обезщетението. Конкретните обстоятелства са тежестта на обвинението и предвиденото наказание, вида на наказателното производство и продължителността му, видът на взетата мярка за неотклонение и продължителността и, има ли разгласяване чрез медиите, има ли влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му- семейство, професионална и обществена среда, прояви на съпричиняване от страна на ищеца и всички други факти, които са наведени като основание на исковете или като защита от тях.
В случая, въззивния съд не е обсъдил всички тези конкретни обстоятелства, поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, по касационните жалби и на двете страни по следните поставени въпроси: „При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД“ и „Длъжен ли е съдът да определи и присъди обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение при съобразяване на всички факти и обстоятелства, които имат пряко значение при определяне на неговия размер“.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, тъй като по поставените въпроси има формирана задължителна практика на ВКС и ищцата не е обосновала необходимостта от изменението на задължителната практика по тълкуването на чл. 52 ЗЗД.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 124/ 25.10.2016г., постановено по в.гр.д. 338/2016г. на Бургаски апелативен съд по касационните жалби на Прокуратурата на РБ и на Р. Г. Д. на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставените въпроси: „При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД“ и „Длъжен ли е съдът да определи и присъди обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение при съобразяване на всички факти и обстоятелства, които имат пряко значение при определяне на неговия размер“.
Указва на жалбоподателката Р. Г. Д. в 1- седмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 5 лв, иначе касационната и жалба ще бъде оставена без разглеждане.
Делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: