О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
София, 14.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева т. д. № 50236 по описа за 2016 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1164 от 03.06.2015 г. по гр.д. № 404/2015 г. на Софийски апелативен съд са отхвърлени предявени от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 99, ал. 2 ЗЗД за сумата 202000 лева и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 62306,67 лева. В решението е прието за установено, че с договор от 31.07.2008 г. [фирма] е прехвърлило възмездно на ищеца по делото [фирма] свое съществуващо към 31.07.2008 г. вземане от ответника [фирма] на стойност 202000 лева, произхождащо от незаплатена продажна цена на горивни материали. Цесията е била съобщена на длъжника от първоначалния кредитор с уведомление изх. № 57 от 12.08.2008 г. С писмо от 22.01.2009 г. цесионерът е поискал от длъжника да потвърди вземането, което е било сторено от главния счетоводител на ответното дружество, потвърдил съществуването на вземането и с последващи изявления от 03.02.2010 г. и от 14.12.2010 г. На 15.11.2011 г. ответното дружество отново е потвърдило пред ищеца вземането в размер на 202000 лева с писмо, изходящо от управителя на дружеството. На 15.01.2013 г. ищецът е поканил ответника да погаси доброволно задължението си, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта му, което ответникът не е изпълнил. При така установените факти въззивният съд е приел, че искът за заплащане цената на стоката е неоснователен, тъй като вземането е погасено по давност. Приел е, че цената се е дължала от момента на получаване на стоката по фактури от 24.03.3005 г. и от 30.06.2005 г., от който момент е започнала да тече петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД за погасяване на вземането. Приел е, че към момента на изтичане на давностните срокове – 30.06.2010 г. няма данни давността да е прекъсната на някое от основанията по чл. 116 ЗЗД; че изявленията за признаване на вземането са направени от главния счетоводител, без да е изрично овластен за това от представляващия дружеството, а към момента на направеното от управителя на дружеството признание за съществуване на дълга давността е била вече изтекла, поради което изявлението му не е породило ефект на прекъсването и. Приел е, че давността не е прекъсната и със счетоводните записвания на дълга при ответника и отразяването му в данъчните декларации, тъй като същите нямат за адресат кредитора, както и тъй като към 2014 г. задължението се води не към ищеца, а към цедента. Искът за сумата 202000 лева, съставляващи цена на получена и незаплатена стока е отхвърлен поради погасяване на вземането по давност, а с оглед обусловеният му характер, като неоснователен е отхвърлен и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Касационна жалби против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото процесуалноправен въпрос следва ли съдът да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и доказателствата по делото в тяхната цялост е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Д. е въведен във връзка с оплакването, че в решението не са обсъдени представените по делото годишни финансови отчети за периода от 2009 г. до 2011 г.; годишните данъчни декларации на длъжника до 2013 г. и данните по приетото по делото експертно заключение на съдебно икономическа експертиза. Изложени са доводи, че въпросът съставлява ли признание на задължението отразяването на дълга в счетоводството на длъжника търговец и ползването на данъчен кредит е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г. ТК; решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2009 г. І т.о. ВКС; решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 380/2009 г. ІІ т.о. ВКС; решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. ІІ т.о. ВКС и решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. ІІ т.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поддържа се, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и по обуславящите изхода на делото въпроси съставлява ли извънсъдебно признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД изявлението на главния счетоводител на дружество търговец, както и съставлява ли признание за съществуване на вземането отразяването му в годишните финансови отчети и данъчни декларации на търговеца – въпроси, явяващи се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса следва ли съдът да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и доказателствата по делото в тяхната цялост е неоснователен. Въззивният съд е формирал изводите си след като е обсъдил всички доводи, възражения и доказателства, в т.ч. представените по делото годишни финансови отчети, годишни данъчни декларации на длъжника и данните по приетото по делото експертно заключение, предвид което въпросът не е обуславящ изхода на делото.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по въпроса съставлява ли признание на задължението отразяването на дълга в счетоводството на длъжника търговец и ползването на данъчен кредит. В посочените решения (решение № 30 от 08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г. ТК; решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2009 г. І т.о. ВКС; решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. ІІ т.о. ВКС и решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. ІІ т.о. ВКС) е прието, че вписването на дълга в счетоводството на търговеца, в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит съставляват признание на съществуването на дълга, т.е. съставляват доказателство за факти, без обаче да е обсъждан въпроса съставляват ли и доказателство за признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД.
Обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящите изхода на делото повдигнати от касатора въпроси по приложението на чл. 301 ТЗ и чл. 116, б. „а” ЗЗД съставлява ли извънсъдебно признание на длъжника, прекъсващо давността, изявлението на главния счетоводител на дружество търговец, както и вписването на дълга в счетоводството на търговеца, в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, явяващи се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1164 от 03.06.2015 г. по гр.д. № 404/2015 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 5287 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне дата за разглеждането му открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: