3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
гр. София, 14.03.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4410/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на ищцата М. М. С. срещу въззивно решение на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Хасковски районен съд, с което са отхвърлени исковете и по чл. 344, ал.1, т.1 и 2 КТ, предявени срещу работодателя [фирма]. Касаторката е направила искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по въпросите, поставени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК.
След получаване на препис от касационата жалба и в срока за отговор, ответникът работодател е възразил, че липсват основания за уважаване на искането.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а за да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС следва да установи по какъв правен спор и по кои правни въпроси се е произнесъл въззивния съд и дали има съответствие с въпросите, поставени в изложението и със задължителната практика на ВКС /чл. 280, ал.1 ГПК и т.р.№1-2010- ОСГТК/.
Страните по делото спорят относно законността на дисциплинарно уволнение извършено от работодателя, поради това, че работникът не е се е явил на работа в два последователни дни, но според ищцата тя не е извършила нарушението, тъй като тези два работни дни не е била допусната до работа и също така заповедта за уволнение не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ, тъй като в заповедта за уволнение се съдържа текст „прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ“ и липсва текст „налагам наказание дисциплинарно уволнение“.
Въззивният съд е обсъдил писмените доказателства и свидетелските показания по делото и е приел, че работникът не се е явил на работа в двата последователни дни, посочени в заповедта за уволнение, а това е достатъчно основание за дисциплинарно уволнение и също така е приел, че нарушението на трудовата дисциплина и наказанието са индивидуализирани в заповедта за уволнение, поради което не е нарушена разпоредбата на чл. 195 КТ.
Според ищцата обаче заповедта за уволнение не отговаря на изискванията на чл. 195 КТ и в изложението формулира следните въпроси: Мотивирана ли е заповедта за дисциплинарно уволнение в случай, че документите инкорпорирани в нейното съдържание не са били доведени до знанието на работника или служителя? Необходимо ли е в заповедта за дисциплинарно уволнение да има изричен текст, че се налага наказание „дисциплинарно уволнение“? Прекратено ли е трудовото правоотношение при условие, че липсва волеизявление на работодателя за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“? Ищцата подържа, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, евентуално по тези въпроси съществува противоречива практика на съдилищата и евентуално по тях липсва задължителна практика, а разрешаването на тези въпроси е от значение за изясняване на точния смисъл на чл. 195 КТ и за развитие на правото.
Въз основа на горните данни, ВКС счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, защото първият въпрос не е обуславящ, а по втория и третия не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС.
Формулираният въпрос в изложението не е обуславящ, когато е извън обхвата на правния спор, по него не се е произнесъл въззивния съд и разрешаването му е без значение за делото /т.р.№1-2010-ОСГТК/. В случая първият поставен въпрос не отговаря на изискванията на общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като нито страните твърдят, че заповедта за прекратяване на трудовия договор препраща към други документи, нито съдът е приел такова обстоятелство, напротив въззивният съд е приел, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор се съдържа фактическо описание на нарушението. Поради това и отговорът на въпроса дали работникът следва да знае за тези документи към които препраща заповедта за уволнение, е без значение за производството по делото.
Когато поставените въпроси в изложението са обуславящи, следва да се прецени дали е налице допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. В случая вторият и третият въпрос са обуславящи, тъй като съдът е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ е едновременно и заповед за дисциплинарно уволнение, но не е налице допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК, защото даденото от съда разрешение не противоречи на задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Работодателят с едно волеизявление и с един акт налага дисциплинарно уволнение и прекратява трудовото правоотношение, поради което волеизявленията „прекратявам трудовия договор на основание чл. 330, ал., т.6 КТ“ и „налагам наказание дисциплинарно уволнение“ са равносилни и имат едни и същи правни последици/решение № 43-2014-ІV ГО/.
Поради съответствието на разрешението, дадено от въззивния съд със задължителната практика на ВКС, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а установената и формирана задължителна практика изключва хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това нормата на чл. 330, ал.2, т.6 КТ във връзка с чл. 195 КТ е ясна и липсват предпоставки за изоставяне или изменение на установената задължителна практика, поради което не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 280/26.07.2017г., постановено по в.гр.д. 455/2017г. на Хасковски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: