О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 699
София, 12.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 505 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. П. К. срещу въззивно решение от 04.11.2011 г. по гр.д. № 370 /2011 г. на Габровския окръжен съд, г.о.,, с което е отменено решение от 27.07.2011 г. по гр.д. № 1382 /2011 г. на Габровския районен съд, с което са уважени искове на жалбоподателя срещу ТПК „Б.”, със седалище Г., с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ, и вместо това е постановено друго, с което исковете са отхвърлени.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна ТПК „Б.” оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и първият и вторият иск са неоценяеми, а третият е обусловен.
За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че в заповедта е посочено основанието на уволнението – чл.328,ал.1,т.3 КТ – намаляване на обема на работа; че по делото е доказано наличието на основанието: с представения отчет за приходите и разходите на ТПК „Б.”, от който е видно, че нетните приходи на предприятието са намалели от 400 хиляди лева през 2009 г. на 360 хиляди през 2010 г.; в представените протоколи на заседания на управителния съвет през процесния период се съдържат констатации за драстичен спад на поръчките; от писмо на Бюро по труда Г. се потвърждава намаляването на обема на работа в кооперацията, поради което тя е кандидатствала и е одобрена по утвърдените в ПМС № 44 /2009 г. критерии за изплащане на компенсации на работниците и служителите за периодите от 09.03.2009 г. до 31.05.2009 г. и от 21.01.2010 г. до 21.05.25010 г.; посоченото основание за уволнение е установено и от изложеното в протокол на УС на ТПК „Б.”, което се потвърждава и от разпита на свидетеля В. М., заемаща длъжността „началник-производство”. Така съдът е приел обобщения извод, че основанието за уволнение „намаляване на обема на работа” е доказано – реално намаляване на производството като количество на произведената и отчетена продукция, както и пряка връзка между намаления обем на работа към дейността, която се извършва от жалбоподателя за определената и длъжност. Съдът е приел и че е извършен законосъобразен подбор между тримата работещи на длъжността „машинен оператор на преса за гладени”, като са спазени критериите за извършване на подбора, при което за уволнение е определена ищецът.
Във връзка с довода си за неправилност на решението – че не е доказано основанието за уволнението – че обемът на работа е намалял по отношение на нейната трудова функция, жалбоподателят извежда материалноправния въпрос: дали намаляването на обема на работа трябва да се отнася към дейността на цялото предприятие, или към дейността, реализирана чрез съответната трудова функция, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК и по отменения ГПК и с решения на съдилищата : № 1371 /14.07.2004 г. по гр.д. № 2416 /2002 г. на ВКС, ІІІ г.о.; № 29 /08.02.2011 г. по гр.д. № 265 /2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК; № 310 /30.09.2009 г. по гр.д. № 894 /2009 г. на РС Габрово и др..
Въпросът дали намаляването на обема на работа трябва да се отнася към дейността на цялото предприятие или към дейността, реализирана чрез отделна трудова функция, не е обуславящ, доколкото видно от изложението за мотивите на въззивния съд, той е приел за доказано, че намаляването на обема на работа засяга и цялостната дейност на кооперацията и конкретната трудова функция на ищеца (не е установил едното от двете и не ги е противопоставял). Към това следва да се добави, че този извод на въззивния съд не противоречи, а съответства на разрешенията в посочените решения, според които следва да бъде установено дали намаляването на обема на работа се отнася към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция (тази на уволнения ищец).
Поради това не е осъществено основания по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника да му бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено за сумата 250 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 04.11.2011 г. по гр.д. № 370 /2011 г. на Габровския окръжен съд, г.о.,
Осъжда Б. П. К. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.В, ет.2, да заплати на ТПК „Б.”, със седалище [населено място],ул. С. В.” №7, ЕИК[ЕИК], сумата 250 лева разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.