4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 427
гр. София, 13.06.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 01 юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №251/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма] ЕИК:[ЕИК] срещу решение № 104 от 11.11.2011 г. по в.гр.д. № 1507/2011 на ОС-гр.Б. , с което е потвърдено изцяло първоинстанцинното решение №794/19.05.2011 г. по гр.д. №883/2011 г. на РС-Бургас, с което е уважен предявеният срещу касатора иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК на [фирма] ЕИК:[ЕИК] за установяване на вземане на ищеца срещу ответника в размер на 14 160 лева – главница, 536,08 лева-лихва за периода от 23.07.2010 г. до 03.12.2010 г. и съдебни разноски.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне изцяло на исковете .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 евентуалто т.3 от ГПК.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че е сезиран с редовна и в срока по чл.415 ал.2 от ГПК подадена искова молба, предшествана от възражение на длъжника срещу издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за същото вземане. Последното се претендира като цена на продадено с писмен договор с нотариална заверка на подписите, сключен между страните на 05.05.2010 от ищеца на ответника МПС. За цената по договора е издадена фактура №000000089/23.07.2010 г. с отбелязване че сумата по нея се заплаща с платежно нареждане. От заключението на изслушаната по делото икономическа експертиза се установява, че същата фактура е била осчетоводена в счетоводството на самия ответник-купувач по договора и по нея е упражнено правото на данъчен кредит, без от страна на ответника да са ангажирани някакви доказателства за погасяване на задължението по нея. С оглед тези доказателства, съдът е приел, че се опровергава изявленнието в самия договор между страните, че цената на МПС , предмет на продажбата е заплатена изцяло.
В самата касационна жалба като основания за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочи като обуславящ изхода на спора правен въпрос, този за преценката на доказателствената стойност на счетоводните записвания по чл.55 от ЗЗД и на противоречащо на тях изявление в самия договор сключен по реда на чл.144 ал.2 от ЗДвП . Така формулираният въпрос, съответно отговорът му, обаче, не обуславят конкретните решаващи изводи на съда, доколкото същите се основават на всички събрани доказателства по делото, включително на съдържанието на издадената за процесното вземане фактура осчетоводена в счетоводството на самия ответник, въз основа на която са и изводите на съда, че се опровергава изявлението в самия договор между страните, относно плащането на цената по него. Отделно от това разпоредбата на чл.55 от ТЗ третира записванията в търговските книги , с оглед установяване на съществуването на самата търговска сделка, а не на нейното изпълнение. Именно фактът на изпълнението е предмет на настоящия спор, поради което и така формулираният от страна на касатора правен въпрос е несъотносим към предмета на спора и не обуславя изхода по него. Липсата на посочен от самия касатор релевантен за спора по конкретното дело правен въпрос, обусловил крайните изводи на съда по спора възпрепятства последващата възможност за преценка относно наличие на основанията за допускане до касация, съгласно уредбата в чл.280 ал.1 от ГПК, което само по себе си е пречка за допускане на касационно обжалване / т.1 от ТР №1 /19.02.2010 г. на ОСГТК по тълк. дело №1/2009 г./.
С оглед изложеното, ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 104 от 11.11.2011 г. по в.гр.д. № 1507/2011 на ОС-гр.Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: