О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
гр. София, 13.07.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1340/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от Държавата, представлявана от министъра на финансите срещу решение № 199/ 16.11.2016г., постановено по в.гр.д. 451/2016г. на Пловдивски апелативен съд. В жалбата си касаторът изразява становище, че въззивното решение е недопустимо, неправилно и необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила.
Към жалбата е приложено Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК с формулирани правни въпроси „Допустимо ли е осъждане на държавата по чл. 11 ЗН извън размера на полученото наследство?“ и „Необходимо ли е обсъждането на всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните, свързани с твърденията им“. И по двата въпроса се подържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Същевременно е поискано допускане на касационно обжалване на основание вероятна недопустимост на въззивното решение, поради неконституиране на законните наследници на починалия ответник.
Срещу жалбата е подаден отговор от Центъра за спешна медицинска помощ [населено място], в който се изразява становище, че въззивното решение е правилно, а жалбата неоснователна, както и че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 283 и чл. 284 ГПК и не попада в изключенията по чл. 280, ал.2 ГПК.
Относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, ВКС намира следното:
Касационното обжалване следва да се допусне поради вероятна недопустимост на въззивното решение, съгласно постановките на т.р. №1/2010 на ОСГТК на ВКС, поради евентуална липса на процесуална легитимация на ответника и евентуално поради липса на правен интерес от търсена защита срещу този ответник.
Въззивният съд е приел за основателен иска по чл. 54 ЗЗД за сумата от 68626,07лв., представляваща изплатено обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, предявен от Центъра за спешна медицинска помощ [населено място] срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите. За да стигне до този извод въззивният съд е приел, че по силата на влязло в сила решение по чл. 200 КТ Ц. [населено място] е платил процесната сума на служителя фелдшер В. Н., както и че телесните увреждания по време на работата на пострадалия са били причинени от първоначалния ответник по настоящото дело Г. Ч. чрез нанасяне на побой. Тъй като първоначалният ответник в настоящото производство е починал в хода на делото и поради отказ от наследството на всички наследници на починалия, съдът е конституирал като ответник Държавата, представлявана от министъра на финансите. Съдът е приел, че не е необходимо Държавата да е приела наследството по опис и е направил извод, че искът е изцяло основателен.
Когато липсва процесуална легитимация на ответника, изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част, сочеща на интерес от търсена защита срещу друго лице, различно от посоченото в петитума на исковата молба, касационната инстанция е длъжна да обезсили решенията на въззивния и първоинстанционния съд и да върне делото на първа инстанция за конституирането на надлежния ответник. А когато липсва правен интерес от търсената защита, касационният съд следва да обезсили въззивното решение като прекрати производството по делото.
В случая има данни по делото, които правят вероятно недопустимо решението на въззивния съд, тъй като Държавата е субсидиарен правоприемник на починалото лице, съгласно чл. 11 ЗН и се конституира едва когато всички наследници на починалия са направили действителен отказ от наследството /р.№279-14-ІV ГО/. Освен това има данни, които правят вероятно недопустимо въззивното решение поради липса на правен интерес от предявяване на иск по чл. 54 ЗЗД на Ц. [населено място] срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, тъй като съгласно чл.2 от ПУДЦСМП, Ц. е юридически лице изцяло на бюджетна издръжка.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199/ 16.11.2016г., постановено по в.гр.д. 451/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
Указва на Държавата, представлявана от министъра на финансите в 1- седмичен срок от съобщението да представи квитанция за платена д.т. по сметка на ВКС в размер на 1372,52лв., иначе касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: