Р Е Ш Е Н И Е
№ 291
София, 20.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 758 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 449 от 31.03.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 5781 от 28.07.2014 г. по гр.д. № 15065/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ А въззивен състав в частта му, с която е са уважен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 30215 лева, съставляваща обезщетение за лишаване от ползване на едноетажна постройка, находяща се в [населено място], зона „Г-14”, [улица] за периода от 21.12.2007 г. до 21.12.2010 г.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос допустимо ли е съдебно решение, постановено при нарушаване правилата за родовата компетентност на съдилищата.
Съгласно чл. 103 ГПК, на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция – делата, посочени в чл. 104 ГПК. Родовата подсъдност на делата е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск пред сезирания съд, поради което за наличието и съдът следи служебно. Когато районният съд е сезиран с иск, родово подсъден на окръжен съд, той няма право да разгледа и реши делото. Районния съд следва да прекрати производството и да изпрати делото по компетентност на окръжния съд, а в случаите, когато пропусне да стори това и постанови решение по съществото на гражданскоправния спор, решението е недопустимо като постановено при липса на абсолютна процесуална предпоставка. В този случай окръжният съд следва да обезсили решението на районния съд на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2-ро ГПК и да разгледа спора като първа инстанция.
Когато районният съд се е произнесъл по иск, предявен съобразно правилата на родовата подсъдност за цената на иска (чл. 104, т. 4 ГПК), но с решението си е присъдил сума над предявения петитум, решението е недопустимо само в частта извън спорния предмет на делото. Когато съдът е присъдил нещо повече в сравнение с исканото от ищеца, решението е недопустимо в частта му по искането, с което съдът не е бил сезиран. В този случай е без правно значение дали присъдената над предявения петитум сума сочи за родова подсъдност пред окръжен съд – родовата подсъдност по чл. 104, т. 4 ГПК се определя съобразно искането на ищеца. В частта, с която с която съдът в нарушение на диспозитивното начало е присъдил нещо различно от исканото, окръжният съд следва да обезсили решението на основание чл. 270, ал. 3, пр. І-во ГПК и да прекрати производството по делото в тази му част.
С обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е потвърдено решение на Софийски районен съд, с което е са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявени от Т. Д. П. от [населено място] против [фирма], [населено място] за сумата 12417 лева, съставляваща обезщетение за лишаване от ползване на магазин № 1, находящ се в [населено място], зона „Г-14”, [улица] за периода от 21.12.2007 г. до 21.12.2010 г.; за сумата 20695 лева, съставляваща обезщетение за лишаване от ползване на магазин № 2, находящ се в [населено място], зона „Г-14”, [улица] за периода от 21.12.2007 г. до 21.12.2010 г. и за сумата 30215 лева, съставляваща обезщетение за лишаване от ползване на едноетажна постройка, находяща се на същия адрес за периода от 21.12.2007 г. до 21.12.2010 г. В решението е прието за установено, че с влязло в сила на 02.08.2007 г. решение по гр.д. № 5570А/1999 г. на Софийски районен съд, ответникът [фирма] е осъден да предаде на основание чл. 108 ГПК на ищеца по делото владението на два магазина и едноетажна постройка, находящи се в [населено място], [улица]. При принудителното изпълнение, предприето от ищеца въз основа на влязлото в сила съдебно решение, съдебният изпълнител е заварил във владение на имотите трети лица, легитимирали се като наематели на ответника. Прието е, че ответникът е държал чрез трети лица собствените на ищеца имоти, лишавайки го от ползването им, поради което предявените искове с правно основание чл. 59 ЗЗД са уважени като основателни.
В частта му, с която обективно съединените искове за присъждане на обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на магазини № 1 и № 2, находящи се в [населено място], [улица] са уважени съответно до размер на 12417 лева и 20695 лева, въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 3, пр. І-во ГПК.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от [фирма] се поддържа, че поради нарушаване на правилата за родова подсъдност на делото, решението е недопустимо в частта му по иска за обезщетение за лишаване от ползване на едноетажна постройка, находяща се в [населено място], [улица]. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт, изразяващи се в необоснованост на изводите на съда относно държането на имота от касатора и периодът на държането.
Ответникът по касационната жалба Т. Д. П. счита, че решението е недопустимо само в частта му, с която съдът се е произнесъл над предявения петитум от 24990 лева, т.е. за разликата до уважения размер от 30215 лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за неоснователни касационните оплаквания за недопустимост на въззивното решение, поради нарушаване правилата на родовата подсъдност. С исковата молба, уточнена с молба от 09.05.2012 г. ищецът е предявил иск за сумата 6000 лева, съставляващи обезщетение за лишаването му от ползване на едноетажна постройка, находяща се в [населено място], зона „Г-14”, [улица] за периода от 21.12.2007г. до 21.12.2010 г. С определение от 11.06.2013 г. съдът е допуснал изменение на иска, изразяващо се в увеличението му със сумата от 18990 лева (молба от 14.05.2013 г.), т.е. след изменението му предявеният иск по чл. 59 ЗЗД е в размер на 24990 лева. Според правилата на чл. 103 ГПК и чл. 104, т. 4 ГПК, цената на така предявения иск определя подсъдност на делото пред районен съд, който съд е разгледал делото и постановил решение по съществото му.
С решението си по съществото на делото, първоинстанционният съд обаче се е произнесъл извън рамките на предявения иск с цена 24990 лева, присъждайки обезщетение по чл. 59 ЗЗД в размер на 30215 лева. Потвърждавайки изцяло първоинстанционното решение, въззивният съд се е произнесъл недопустимо по непредявен иск за разликата между 24990 лева и 30215 лева, поради което въззивното решение следва да бъде обезсилено в тази му част и производството по делото прекратено.
Касационните оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд досежно ползването на имота от ответника по иска са неоснователни. От представените по делото договор за наем за процесният имот, сключен между трето лице като наемател и ответника като наемадател (след като е бил осъден с влязло в сила решение по иск по чл. 108 ЗС да предаде владението на имота на ищеца) и протокол за въвод във владение на имота, в който е съдебният изпълнител е заварил имота в държане на третото лице, наемател на ответника, изводът за ползването на имота от ответника до принудителното му отстраняване от съдебен изпълнител се явява напълно обоснован, съобразен с доказателствата по делото.
С оглед изхода на делото на страните следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски – на касатора ответник в размер на 172 лева от общо извършените в размер на 1034 лева, а на ответника по касация, ищец по делото – 2500 лева от общо направените разноски от 3000 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 5781 от 28.07.2014 г. по гр.д. № 15065/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ А въззивен състав в частта му, с която искът с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от Т. Д. П. от [населено място] срещу [фирма] за обезщетение за лишаване от ползване на едноетажна постройка, находяща се в [населено място], зона „Г-14”, [улица] за периода от 21.12.2007 г. до 21.12.2010 г. е уважен над сумата 24990 лева до размер на 30215 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта му, с която [фирма] , [населено място] е осъдено да заплати на Т. Д. П. от [населено място] сумата 24990 лева, съставляващи обезщетение за лишаване от ползване на едноетажна постройка, находяща се в [населено място], зона „Г-14”, [улица] за периода от 21.12.2007 г. до 21.12.2010 г.
ОСЪЖДА [фирма] , [населено място] да заплати на Т. Д. П. от [населено място] сумата 2500 лева.
ОСЪЖДА Т. Д. П. от [населено място] да заплати на [фирма] , [населено място] сумата 172 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: