Определение №709 от 13.6.2012 по гр. дело №1357/1357 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 709

София, 13.06.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април, две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1357/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. за у. на и., п. от п. д., [населено място], срещу въззивно решение №216 от 18.07.2011 г. по гр. дело №247/2011 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение №93 от 13.04.2011 г. по гр. дело №181/2010 год. на Ловешкия окръжен съд за отхвърляне на предявените искове от касатора срещу М. С. Б. и П. С. Б. с правно основание чл.28 ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата имущество на обща стойност 391 019 лв.
Ответниците по касационната жалба М. С. Б. и П. С. Б., двамата от [населено място], оспорват жалбата.
П. на Р. Б. не е заявила становище.
Великотърновският апелативен съд е приел, че съобразно разпоредбите на чл.3 и чл.4, ал.1 ЗОПДИППД производството за отнемане в полза на държавата на имущество се провежда когато са налице кумулативно всички посочени там предпоставки, а именно: срещу лицето да е започнало наказателно преследване за някое от престъпленията по НК, изброени в чл.3,ал.1,т.1-25 ЗОПДИППД; да е установено,че притежаваното имущество е на значителна стойност и имуществото да е придобито пряко или косвено от престъпна дейност. В случая първата предпоставка не е налице, тъй като с влязла в сила присъда М. С. Б. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.205, ал.1, т.1 във вр. с чл.201 НК, защото сумата от 1500 лв. е възстановена до приключване на съдебното следствие в първата инстанция. Законът изисква да се проведе производство само за лице, срещу което е започнало наказателно преследване за някои от престъпленията, които са изрично изброени в чл.3, ал.1, т.1-25 ЗОПДИППД. Законодателят не е включил привилегирования състав на чл.205 ал.1 т.1 от НК сред тях. Разпоредбите на ЗОПДИППД не следва да се тълкуват разширително, тъй като направеното в чл. З ал.1 от закона изброяване е изчерпателно. Без значение е обстоятелството, че изменението на обвинението по чл.205 НК е допуснато с оглед налагането на по-леко по степен наказание на дееца, след като той е възстановил присвоените вещи до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Законодателят не е включил привилегирования състав на чл.205 НК измежду изброените престъпления с оглед неговата обществена опасност. Специалните /привилегировани/ състави отразяват специфични особености на дадения вид престъпление и обуславят наказания различни по вид и размер с тези по основните състави. Тези състави съдържат всички признаци на основния състав на съответния вид престъпление, но в допълнение съдържат и някои особени признаци, които отразяват значителните различия в степента на обществената опасност. Тези различия по отношение на по-ниската степен на обществена опасност, маловажност и възстановяване на имуществото на пострадалия са отчетени от законодателя и привилегированият състав на чл.205 НК не е обхванат в пределите на ЗОПДИППД.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос дали ако ответникът с влязла в сила присъда е признат за виновен за извършено престъпление по привилегирован състав на престъпление, който не е включен изрично в чл. 3 ЗОПДИППД, е налице основанието по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД за провеждане на производство за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №216 от 18.07.2011 год. по гр. дело №247/2011 г. на Великотърновския апелативен съд Повдигнатият въпрос е обусловил изхода на делото, но той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил трайно установената практика, включително и задължителна такава /решение № 607 от 29. 10. 2010 г. по гр. д. № 1116/2009 г., ВКС, ІV г.о./ . Според нея основание за предприемане на производство по този закон е започнало наказателно преследване за изброените състави на престъпления по НК, а „престъпна дейност” е дейност, която осъществява състава на някое от престъпленията, изброени в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД. Изброяването на съставите на престъпления е изчерпателно и не следва да се прилага разширително и за по-леко наказуемите състави.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №216 от 18.07.2011 г. по гр. дело №247/2011 г. на Великотърновския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Scroll to Top