1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 25.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 659 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 149 от 27.10.2011 г. по в. гр. д. № 183/2017 г. на Кърджалийския окръжен съд е потвърдено решение № 51 от 27.06.2017 г. по гр. д. № 295/2016 г. на Момчилградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Х. А. и Н. Ю. А. срещу Ш. Ю. Х. и А. Я. Х. иск по чл.108 ЗС за установяване собствеността и предаване владението на реална част с площ от 800 кв. м. от нерегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], [община], целият с площ от 1300кв.м., за който праводателите на ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.
Въззивният съд е приел, че страните по делото се легитимират като собственици на съседни нерегулирани поземлени имоти в урбанизираната територия на [населено място]: ищците са собственици на дворно място от 402 кв. м., а ответниците – на дворно място от 1130 кв. м., ведно с построената в него едноетажна масивна сграда. Спорната площ попада в имота на ответниците. В населеното място няма действащ кадастрален и регулационен план. Имотите на страните за първи път са нанесени в геодезическите снимки, издадени през 2014 г. при снабдяването им с нотариалните актове за собственост. Според част от разпитаните по делото свидетели имотът на ищците при закупуването му през 1951 г. е граничел с малко дере, в което се събирала вода при валежи, като спорната площ, граничеща с това дере, е попадала в имота на ищците, а понастоящем е включена в имота на ответниците. За да отхвърли предявения иск за собственост на спорната реална част, очертана от вещото лице съобразно твърденията на ищците, съдът се е позовал на даденото от него заключение, според което в имота на ответниците няма никакво дере. Съществуващата оградата между двата имота е поставена в съответствие с описанието им в нотариалните актове, като спорната площ попада в имота на ответниците. Не се установява от доказателствата по делото тази площ да е попадала в имота на ищците при закупуването му с частен писмен договор от 1951 г. и те да са я владели като своя.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците М. Х. А. и Н. Ю. А..
Жалбоподателите считат, че събраните по делото гласни доказателства категорично установяват съществуването на малко дере, което очертава действителната граница между двата съседни имота. Заключението на вещото лице, което отрича съществуването на такова дере, е неправилно. Въпреки направеното оспорване и искане за допускане на тройна експертиза, съдът не предприел необходимите действия и не изяснил правилно фактите по делото.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд съобразно чл.266 ГПК да допусне поискани пред втората инстанция доказателства, които са относими към изхода на делото, в случай на непроизнасяне на съда по направено доказателствено искане.
По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с ТР № 1/04.01.2004 г. на ОСГК на ВКС.
2. Длъжен ли е въззивният съд съобразно чл.235, ал.2 ГПК при постановяване на решението си да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, макар неговите крайни изводи да съвпадат с тези на районния съд.
3. Длъжен ли е съдът в приложение на чл.202 ГПК да обсъди заключението на експертизата ведно с всички останали събрани доказателства и в случай, че даде вяра на заключението, да даде обосновка за това.
4. Постановил ли е решението си въззивният съд въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти;
5. Обсъдил ли е всички доказателства и доводите на страните, съгласно чл.235, ал.2 ГПК.
Ответниците Ш. Ю. Х. и А. Я. Х. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, за което не е въведена пречка за касационен контрол с оглед цената на иска.
Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първия въпрос. Свързан с оплакванията в касационната жалба и с третия въпрос, той следва да бъде уточнен от настоящия състав в съответствие с приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГК на ВКС така: длъжен ли е въззивният съд да допусне експертиза, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. Въпросът е обуславящ за изхода на делото, тъй като съответства на данните, че има противоречие между свидетелските показания и приетата експертиза относно факта дали в имота на ответниците попада малко дере и това противоречие е изтъкнато във въззивната жалба. Като е отказал да уважи искането за допускане на тройна експертиза, съдът е действал в противоречие с т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това е основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 149 от 27.10.2011 г. по в. гр. д. № 183/2017 г. на Кърджалийския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и в същия срок да представят по делото вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: