О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 12.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и осма година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2704 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №249 от 23.04.08г. по гр.д. №144/08г. Плевенският окръжен съд е оставил в сила решение №251 от 09.01.08г. по гр.д. №1181/07г. на Плевенския районен съд, с което е било признато за установено на основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ по отношение на държавата, че УПИ ХХХІІІ от кв.452 по плана на гр. П., отреден за трафопост, е собственост на община П..
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че по плана, действащ към 1991г., процесният УПИ е бил част от по-голям парцел, отреден за озеленяване и лесопарк. Отреждането му за трафопост е станало с изменението на плана от 1998г. От правна страна е прието, че първоинстанционният съд е изложил пространни мотиви защо процесният УПИ е общинска собственост на основание §7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА /зелена площ за обществено ползване, която е преминала по силата на закона в патримониума на общината/, които изцяло се споделят от въззивната инстанция. Обсъдени са доводите във въззивната жалба и е прието, че ЗУТ е влязъл в сила много по-късно от ЗМСМА и затова текстовете, на които се позовава държавата в спора по делото, са неотносими към спора. Освен това – и при съобразяване на лицензионния режим по Закона за енергетиката за изграждане на обекти, включително и за трафопост, лицензионният режим не влияе върху характера на собствеността на съответния имот, в който трафопост не е изграден.
Касационна жалба срещу това решение е подала държавата. В нея са изложени две оплаквания – че въззивният съд не е изложил собствени мотиви по правния спор, а само е препратил към мотивите на първата инстанция, освен това – съдът се е позовал на основанието по §7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, което е различно от основанието, на което се е позовал самият ищец – §7, т.3 от ЗМСМА. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че въззивното решение поставя съществен процесуалноправен въпрос – за характера на правораздавателната дейност на въззивната инстанция и за това какво следва да бъде съдържанието на въззивното решение, като въззивният съд е процедирал в противоречие със задължителната практика на ВКС, отразена в т.19 на ТР №1 от 04.01.01г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът в производството – община П. не е взела становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Действително – обжалваното въззивно решение поставя съществения процесуалноправен въпрос – как следва да процедира въззивният съд, когато правните му изводи съвпадат с тези на първата инстанция. Действията на съда в случая са в противоречие с посоченото от касатора ТР №1 от 04.01.01г. на ОСГК на ВКС – т.19, в която е посочено изрично, че мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност; че въззивният съд следва да извърши в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд, да изготви свои собствени мотиви, а не да потвърди фактическите и правните изводи на първата инстанция. Ето защо е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №249 от 23.04.08г. по гр.д. №144/08г. на Плевенския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: