3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№503
С., 14.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закритото заседание на двадесет и девети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. С.
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. С.
ч.т.д. № 453/2011 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 6 от 06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 8/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 26.10.2010 г. по т. д. № 28/2010 г. на Софийски окръжен съд. С последното на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК първоинстанционният съд е спрял производството по предявения от частния жалбоподател иск с правно основание по чл. 694 ТЗ до приключване с влязло в сила решение на спора, предмет на т. д. № 778/2008 г. на Врачанския окръжен съд.
В частната жалба са въведени доводи за незаконосъобразност на въззивното определение, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допустимостта на касационното обжалване наред с довода за недопустимост на атакуваното въззивно определение, се поддържа и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради липсата на съдебна практика по процесуалноправния въпрос за правата на кредитора, ако и праводателят, и приобретателят – страни по сделка с търговско предприятие /чл. 15 ТЗ/, са действали в качеството си на търговци, но в открито по отношение на всеки един от тях производство по несъстоятелност. В изложението не са развити съображения за значението на този въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не се поддържа и неяснота, непълнота или противоречие в закон, които следва да бъдат преодоляни по този ред.
Ответникът [фирма] не е изразил становище по частната касационна жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Настоящият състав намира, че въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Твърдението за процесуалната недопустимост на атакуваното въззивно определение не е аргументирано от частния касатор. Преценката дали решението по друго висящо дело би имало значение за правилното решаване на спора по спряното производство е винаги такава по съществото на постановеното определение за спиране на последното и затова предвидената изрична нормативна възможност по т. 4 на чл. 229, ал. 1 ГПК изключва вероятността такова определение да е процесуално недопустимо.
За да потвърди първоинстанционното определение по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, въззивната инстанция е приела, че преюдициалният характер на т.д. № 778/2008 г. на Врачанския окръжен съд, предмет на което е иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ за установяване относителната недействителност на прехвърлянето на търговското предприятие на [фирма] в патримониума на [фирма] по отношение кредиторите на несъстоятелността на първото от тях (в кръга на които е било и ответното по настоящия отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ [фирма], [населено място]), произтича от факта, че действителността на посочената разпоредителна сделка е от значение за съществуването на приетото вземане на ответника по иска с правно основание чл.694 ТЗ. Обстоятелството, че преюдициалният спор касае атакувана по реда на чл. 646, ал.1 ТЗ сделка по чл. 15 ТЗ, извършена след откриване на производство по несъстоятелност за прехвърлителя й [фирма], не обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол по поставения в изложението процесуалноправен въпрос. Същият не е бил предмет на произнасяне от въззивния съд и е изяло с хипотетичен характер, следователно единствено липсата на съдебна практика по него не може да обоснове извод за наличието на сочения от частния касатор селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6 от 06.01.2011 г. по ч. гр. дело № 8/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: