О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
София, 14.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1115 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. М. П. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. П. С., против въззивното решение № 58 от 18 април 2011 г., постановено по в.гр.д. № 679 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2010 г. в частта му, с която е отменено решение № 999 от 14 юли 2010 г., постановено по гр.д. № 1447 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2004 г. за обявяване за относително недействителен спрямо П. договор за покупко-продажба по нотариален акт от март 200* г., по силата на който А. Ю. Х. продава на А. Ш. Н. и Е. Ю. Х. недвижим имот – триетажна еднофамилна жилищна сграда и ? идеална част от правото на строеж върху държавно място и вместо него искът на П. е отхвърлен и са присъдени разноски за две инстанции.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и при необосновани фактически констатации, защото твърденията на ищеца по инцидентния установителен иск по чл. 21, ал. 1 СК (отм.) и ответник в касационното производство, са разгледани като негови възражения по иска за обявяване на недействителността на атакуваната сделка по чл. 22, ал. 3 СК (отм.), счетени са за доказани и е направен извод, че оспореният договор не представлява разпореждане с имот – съпружеска имуществена общност, поради което е отхвърлен предявеният иск по чл. 22, ал. 3 СК (отм.); съдът е преценил доказателствата едностранчиво и е дал редица предположения относно твърдените от ответника обстоятелства във връзка със заплатените за покупката на процесния имот пари; недоказано е твърдението, че преведената на пълномощника на продавачите сума произхожда именно от продажбата на имота от 2003 г.; липсват доказателства разликата от размера на преведената сума от 36505 щатски долара до пълния размер на цената от 69127,50 лева да е изплатена от същите лични средства; след като съпругът преди прекратяването на съпружеската имуществена общност в нарушение на чл. 22, ал. 2 СК (отм.) се е разпоредил с общия имот, той не би могъл при оспорването на това разпореждане да противопоставя възражения за изключителна собственост към момента на това разпореждане; ако въвеждането на възражение за пълна трансформация в производството по отменителния иск се приеме за допустимо, то и в този случай подлежи на преценка съобразно доказателствата дали имуществото е придобито изцяло или отчасти с лично имущество по смисъла на чл. 20 СК (отм.) – за разликата от 36505 щатски долара, ако те са с извънсемеен произход, до пълния размер на договорената цена от 69127,50 лева няма каквито и да е доказателства. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че крайният изход на спора е обусловен от разрешаването на процесуалноправния въпрос дали в производството по чл. 22, ал. 3 СК (отм.) съпругът, извършил едноличното разпореждане с включен в имуществената общност имот, може да прави възражение за изключителна собственост към момента на това разпореждане поради наличие на пълна трансформация при придобиването му; за разликата до пълния размер на продажната цена съдът е изложил единствено предположението, че тя също произхожда от продажбата на личен имот на ответника в Н. през 2003 г. и той е разполагал с такава сума, без да се произнесе по частично преобразуване на лични средства, при което искът би се явил основателен до размер на идеалната част, съответстваща на вложените средства с неопроверган семеен произход. По първия въпрос, независимо от посочените множество съдебни актове, се търси произнасяне по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по втория проблем – при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Представят се три решения на ВС и четири на ВКС.
Ответникът А. Ю. Х. със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Б. Б., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата. Същата позиция заемат в отговора си и ответниците А. Ш. Н. – Х. и Е. Ю. Х., чрез процесуалния им представител адв. Н. З..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че произнасянето по предявения инцидентен установителен иск по чл. 21, ал. 1 СК (отм.) е недопустимо; решението на първата инстанция е допустимо по предявения иск по чл. 22, ал. 3 СК (отм.) – ищцата е изложила ясни обстоятелства, съответстващи на претенцията, съдът правилно е квалифицирал иска и не е била налице неяснота относно предмета на спора; ответникът е оспорил иска с твърдението за наличие на пълна трансформация на лични средства в придобиването на имота и оттам за това, че продаденият имот не е съпружеска имуществена общност; оборването на презумпцията по чл. 19 СК (отм.) е успешно проведено – А. Х. е продал притежаван отпреди брака имот в Н. и от получената сума той превел по своя сметка в България равностойността на 49500 щатски долара с изрично вписано основание за закупуването на процесния имот – посочените средства са имали извънсемеен произход и именно с тях е извършено плащането по договора за покупко-продажба, установено с тегленето на 49382 щатски долара в много близък по време период преди изповядването на сделката, както и с изтеглянето в деня на сделката и превеждането по банков път на продавачите на 36505 щатски долара, вписването на А. Х. като купувач, признанието на ищцата пред позната за закупуването на имота с пари на съпруга й, кратък период на съпружески живот преди сделката, липсата на доходи и имущество за ищцата преди сделката и по време на брака.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
На първо място касаторката поставя правния въпрос за това дали в производството по чл. 22, ал. 3 СК (отм.) съпругът, извършил едноличното разпореждане с включен в имуществената общност имот, може да прави възражение за изключителна собственост към момента на това разпореждане поради наличие на пълна трансформация при придобиването му. По този въпрос, независимо от посочените от касаторката съдебни решения, се търси отговор по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Действително разрешаването на поставения правен проблем е обусловило изхода на спора, но следва да се има предвид, че това разрешение е дадено в синхрон с разрешението, дадено от ВКС в решение № 904 от 8 декември 2009 г., постановено по гр.д. № 1674 за 2008 г. на ІІІ г.о. Настоящото производство е било спряно именно с оглед разрешаването на спора по гр.д. № 7434 по описа на районния съд в [населено място] за 2006 г. (преобразувано от гр.д. № 1829/2006г. на същия съд) по претенция за установяване по реда на чл. 21 СК (отм.) от страна на А. Х. срещу касаторката, че недвижимият имот, предмет на спора по чл. 22, ал. 3 СК (отм.), е изключителна собственост на А. Х., завършило с произнасянето на ВКС с цитирания съдебен акт. В решението си ВКС приема, че щом ищецът е отчуждил имота и не е негов собственик, той не може да обоснове принадлежността на правото на иск, съответно неговото надлежно упражняване, пред съда по предприетия процесуален ред; ищецът може да защити правото си на пълна трансформация във висящото производство по чл. 22, ал. 3 СК (отм.), тъй като въпросът за принадлежността на правото на собственост към съпружеската имуществена общност е преюдициален за уважаването на този иск; в случай че установи, че към момента на разпоредителната сделка ищецът е бил изключителен собственик на имота, поради твърдяното наличие на пълна трансформация на извънсемейни средства при закупуването му, искът по чл. 22, ал. 3 СК (отм.) ще бъде отхвърлен поради липса на елемент от състава на правната норма. При посочените в решението на касационния съд правни изводи и разрешения във връзка с преюдициалния въпрос за принадлежността на имота към съпружеската имуществена общност на Х. и П., въззивният съд е приел съответното тълкуване и не е налице което и да е от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения процесуалноправен въпрос.
На второ място касаторката е изложила своите виждания по заключението на съда за наличие на пълна трансформация на извънсемейни средства при закупуването на процесния имот. Твърди се, че съдът е изложил само предположения, че разликата до пълния размер на продажната цена също произхожда от продажба на личен имот на Х., както и че при неустановяване на пълна трансформация, съдът дължи произнасяне по частично преобразуване на лични средства. Преди всичко това изложено твърдение не отговаря на критериите, зададени от касационния съд в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК относно формулирането на общото основание за допускане на касационното обжалване – касаторката не е поставила ясен правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото. К. съд в цитираното тълкувателно решение изрично приема, че липсата на посочен правен въпрос сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, предвид задълженията на съда по чл. 6, ал. 2 ГПК. Ако касаторката иска съдът да отговори на въпроса при предявена претенция за пълно преобразуване на лично имущество в придобита по време на брака вещ, дължи ли съдът да се произнесе и по наличието на частично преобразуване, то отговорът е ясен и съдебната практика (както и представената от нея – решение № 242 по гр.д. № 144 за 1989 г. на ІІ г.о.) е непротиворечива. Но отговорът на този въпрос е предпоставен от евентуално заключение на въззивния съд, че при неустановена пълна трансформация, искът подлежи на отхвърляне. Подобно заключение в разглеждания спор не е сторено. Видно от мотивите на въззивното решение, съдът е приел, че съвкупността от данните по делото – извършените банкови тегления и преводи, периодът, в който те са направени, вписването на Х. като купувач в нотариалния акт, заявеното от касаторката пред свидетел относно произхода на средствата, краткия период на съпружески живот и липсата на данни за доходи и имущество на касаторката, води до извода за закупуване на процесния имот изцяло със средства на бившия съпруг. По твърдението за основаване на съдебното решение на предположения, макар отново да не е поставен съответният правен въпрос, заключението следва да е същото – съдът е обосновал изводите си на съвкупността от данни по спора.
Ответникът А. Ю. претендира заплащане на сторените разноски за касационното обжалване, но не представя доказателства за сторени разноски в касационното производство, поради което касационният съд не му присъжда разноски.
Ответниците А. Ш. Н. – Х. и Е. Ю. Х. претендират заплащането на разноски за касационното производство, представляващи 1000 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие от А. Х. и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 58 от 18 април 2011 г., постановено по в.гр.д. № 679 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2010 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Т. М. П., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк], [улица], да заплати на А. Ш. Н. – Х., чрез адв. Н. Д. З. с адрес в [населено място], [улица], ет. 1, сумата от 1000,00 (хиляда) лева сторени разноски за касационното обжалване на делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: