О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 31.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1458 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма]/н/ чрез синдика срещу Решение № 112 от 13.11.2015г. по т.д.№ 217/2015г. на АС Бургас, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 194/2007г. на Бургаския ОС. Първоинстанционният съд е обявил за окончателен по иска, предявен от [фирма], [населено място], сключения на 12.08.2005г. предварителен договор за покупко-продажба, по силата на който [фирма] се е задължило да прехвърли на [фирма] правото на собственост върху част от подробно описани сгради и земя от почивна база „К.” в [населено място], [община].
В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на първоинстанционното решение – окръжният съд уважил частично предявения иск по чл.19,ал.3 ЗЗД и подменил волята на страните. Тези възражения били наведени пред въззивната инстанция, но тя не се е произнесла по тях и потвърждавайки недопустимото решение, постановила недопустим акт. Изразява се несъгласие с изводите на апелативния съд за неоснователност на възраженията и твърденията на касатора, че: процесният предварителен договор е развален от юк. Т. Ч.; че договорът е прекратен от синдика по реда на чл.644 ТЗ; че по делото не е доказана едноличната собственост на [фирма] върху процесния имот. Без конкретно посочено основание за неправилност се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, или връщане на делото за ново разглеждане.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа доводът за недопустимост, като се иска допускане на обжалването за проверка на такъв порок на решението, както и за проверка на неговата нищожност. Иска се допускане на обжалването и по въпросите: 1. Допустимо ли е имотът, описан в предмета на предварителен договор, съществено да се отличава от имота в съдебното решение по чл.19,ал.3 ЗЗД, заместващо нотариалния акт. Твърди, че „с присъждане на различни от договорените имоти”, БАС допуснал противоречие със задължителната практика на ВКС – решението по гр.д.№ 3650/2008г. на ІV г.о., а ако тази практика е неотносима към въпроса, искането е за допускане на обжалването при предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК като от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Заявява, че „ако и доколкото извършените с решението промени в предмета на предварителния договор са уточнение на имотите, породено от въвеждането на кадастралната карта”, следва касационното обжалване да бъде допуснато по въпроса: 2/ Допустимо ли е на база на кадастралната карта, да се претендират имоти със самостоятелни кадастрални номера, които имоти са извън описаните в предварителния договор. Допълнителната предпоставка е очертана като необходимост от тълкуване на ВКС по този въпрос предвид „започналото повсеместно въвеждане на кадастралните карти, което неминуемо ще породи и други подобни случаи”. При допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК е поставен въпросът: 3/ Длъжен ли е въззивният съд да разгледа съществените факти и обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. и тези, довели до промяна в предмета на процесния предварителен договор или представляващи основания за неговата недействителност, при произнасянето по иск, предявен на основание чл.19,ал.3 ЗЗД.; 4/ Дали синдикът може по реда на чл.644 ТЗ да прекратява с предизвестие всякакви неизпълнени договори, включително и предварителни, без значение от коя страна не са изпълнени, или може да прекратява само договорите, които не са изпълнени от съконрагента на несъстоятелния длъжник. Позовава се на допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280 ГПК чрез посочване на конкретни съдебни решения и на предпоставката по т.3 на чл.280 ГПК.; 5/Дали действието на изявление по чл.644 ТЗ е предпоставено в зависимост от датата на неплатежоспособността и датата на вписване на исковата молба. Допълнително основание не е посочено.; 6/ Налице ли е сделка с участие на заинтересовани лица по смисъла на чл.114,ал.2 във вр. с ал.5 ЗППЦК /в редакцията към 12.08.2005г./, когато едно и също физическо лице е едновременно член на СД на юридическото лице – купувач по сделката и управител на юридическото лице, което е член на Надзорния съвет на публичното дружество – продавач по сделката при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК; 7/ Дали учредяването на търговско дружество може да бъде привидна сделка по смисъла на чл.17 ЗЗД. Допускането на обжалването според касатора следва да е при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК, тъй като БАС е уважил иска, неглижирайки порок при сключването на предварителния договор – използване на подставени лица, за са се избегне забраната на чл.114 ЗППЦК. При същата допълнителна предпоставка се иска допускане на обжалването по въпросите, свързани с възражението на касатора за разваляне на договора с писмо от 04.04.2008г. от юрисконсулта на дружеството Т. Ч.: 8/ Дали представянето на документ с предходна спрямо пълномощното дата, подписан от трети за упълномощителната сделка лица, в който са дадени същите права, каквито и в пълномощното, свидетелства и доказва достоверната дата на издаденото пълномощно; дали упълномощаването на юрисконсулт с длъжностна характеристика, дава същите права, както упълномощаването, извършено със сделка, озаглавена „пълномощно”. 9/Дали ако в договор е записано, че една от страните по него ще предостави на другата определен документ, това е задължение или само право на тази страна; ако се приеме, че клаузата създава задължение, дали неизпълнението е достатъчно основание за развалянето на договора. Въпросите са поставени с оглед даденото според касатора тълкуване на БАС на клаузата на чл.5.1. от договора /продавачът ще даде на посочено от купувача лице нотариално заверено пълномощно за снабдяване с нужните документи/, че тази разпоредба не създава в тежест на купувача задължение да посочи лице, на което продавачът да даде пълномощно за снабдяване с нужните документи, а само възможност да стори това, ако пожелае; с тези мотиви АС обосновал, че юк.Ч. не е имал основание да развали договора, тъй като не е вярно твърдението в писмото-изявление, че ищецът има неизпълнени задължения по договора. По този въпрос допълнителна предпоставка не е въведена. Без поставен правен въпрос, в последния пункт от изложението се поддържа, че решението е поставено в противоречие със задължителната практика, според която съдът е длъжен да обсъди всички правни доводи на страните, а в случая БАС не обсъдил доводите за недопустимост на първоинстанционното решение и доводите за недоказана еднолична собственост на продавача.
В писмен отговор насрещната страна [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Във въззивната жалба [фирма]/н/ е заявил несъгласие с изводите на окръжния съд за: недоказаност на възражението му за нарушение на чл.114 ЗППЦК с оглед обстоятелството, че [фирма] към датата на сключването на предварителния договор е било публично дружество по смисъла на този закон; за неоснователност на довода за разваляне на договора от Т.Ч.; за неоснователност на твърдението за прекратяване на договора от синдика на основание чл.644,ал.1 ТЗ; и за неоснователност на поддържаното, че липсват доказателства за еднолична собственост на [фирма] върху целия имот.
Производството пред въззивната инстанция е проведено по реда на чл.196 сл. от отменения процесуален закон във вр. с пар.2,ал.2 ПЗР на ГПК от 2007г. АС е приел за безспорно, че на 12.08.2005г. между страните е сключен предварителен договор, по силата на който [фирма] като продавач, представлявано от изп.директор В. З., се е задължило да продаде на [фирма] подробно описаните имоти в т.1.3, за сумата 800 000 лв. като в 3-месечен срок от подписването на предварителния договор да се снабди с всички необходими документи за прехвърлянето на собствеността върху имотите. Констатиран е безспорният факт, че към датата на предявяване на иска пред БОС – 04.07.2007г. окончателен договор не е сключен, което е мотивирало правния интерес на ищеца да предяви иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че в мотивите си ОС е обсъдил всички доводи, наведени от ответното дружество в първоинстанционното производство, включително и твърдението, че предварителният договор от 12.08.2005г. е нищожен като сключен в нарушение на чл.114 ал.1-9 от ЗППЦК. Изложила е собствени мотиви, че отсъства нарушение на разпоредбата на чл. 114 ал. 5 ЗППЦК. Обсъдила е твърдението, че към момента на сключването на договора О. Х. И. е била едновременно член на СД на ищцовото дружество и управител на [фирма], което дружество е било член на Надзорния съвет на [фирма]. Посочила е, че съгласно редакцията на текста към момента на сключването на договора, в кръга заинтересовани лица не се включват представителите на юридически лица, членове на управителните и контролни органи на публичното дружество, поради което О. И. не е заинтересовано лице по смисъла на тази разпоредба към момента на сключване на предварителния договор. Счетено е, че не е налице и нарушение на чл. 114 ал. 1, т.1, б. „б“ от ЗППЦК, тъй като стойността на предварителния договор не надвишава посочената в нормата, поради което не е било необходимо изпълнителният директор да бъде изрично овластен от ОС на акционерите за сключването на договора. Прието е, че отсъства нарушение и на разпоредбата на чл. 114 ал. 2 ЗППЦК, съобразно която, сделките на публично дружество с участието на заинтересовани лица, следва да се одобрят предварително от управителния орган на публичното дружество, тъй като към момента на подписването на договора, акционери в [фирма] не са били съпругата и синовете на изпълнителния директор на „К.”, които са придобили акционерни права през 2007г. Посочено е, че обосноваването на това твърдение с обстоятелството, че още през 2001 год., при учредяването на [фирма] съпругата на изпълнителния директор е резервирала фирменото наименование на дружеството, т.е. още към момента на учредяването на дружеството, волята на акционерите-учредители е била, акционери в дружеството да бъдат съпругата и синовене на В. З., е предположение, а меродавни са вписванията, по партидата на дружеството – купувач.
Обсъдено е и второто възражение във въззивната жалба – че договорът е развален с отправеното от Т. Ч. – началник отдел „Правен” на „К.” волеизявление, обективирано в писмо 1100-60/04.04.2008г. За неоснователни са приети твърденията, че Т. Ч. е имал пълномощия да отправя изявления за разваляне на предварителни договори за покупко – продажба на недвижими имоти. Обсъдено е, че при направено оспорване от насрещната страна на пълномощно № 55/31.01.2008г., ответникът не е ангажирал доказателства, с които да бъде установена достоверната дата на съставянето му, за да бъде доказано твърдението за делегирани такива права към 04.04.2008г. Мотивирано е, че уговореното по т.5.1 от предварителния договор /въведено в писмото от 04.04.2008г. като неизпълнението, обусловило правото на разваляне/ за посочване от купувача на лице, което да бъде упълномощено от продавача да се снабди с необходимите документи за сключване на окончателен договор, е възможност за купувача, а не задължение, поради което в хипотеза на непосочване на такова лице от купувача, продавачът не се освобождава от задължението си за прехвърляне на имота като се снабди с всички необходими документи.
По третото наведено във въззивната жалба възражение, съставът на АС е споделил правилността на извода, че процесният договор не е развален от синдика на основание чл. 644 ал. 1 ТЗ. Мотивирал е, че разпоредбата на чл. 644 ал. 1 ТЗ има предвид упражняване на право от синдика да прекрати неизпълнен договор, насочено към попълване масата на несъстоятелността, което предполага неизпълнение от насрещната страна по договора, а не от несъстоятелния длъжник, тъй като с прекратяване на правоотношението ще се стигне до връщане на дадено в масата на несъстоятелност. Като допълнителен аргумент е изложено, че в конкретния случай се касае за предварителен договор за покупко-продажба, сключен преди датата на неплатежоспособността, като след вписване на исковата молба за обявяването му за окончателен по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, отпада и възможността на синдика за прекратяване на договора по реда на чл. 644 ал. 1 ТЗ.
За неоснователно е прието и четвъртото възражение на въззивника, че не е установена по безспорен начин едноличната собственост на дружеството върху имотите, предмет на предварителния договор от 12.08.2005г. Мотивирано е, че при проследяване на универсалното правоприемство на основание чл. 17а ЗППДОП/отм./, ответното дружество се легитимира като собственик на процесните сгради и поземлени имоти и че по делото не е установено трети лица да са придобили право на собственост върху земята, върху която е построена почивната база. Обобщено е, че процесният предварителен договор за покупко – продажба от 12.08.2005 год. не е развален или прекратен и правилно е обявен за окончателен.
Отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо. Неправилна е тезата на касатора, че апелативният съд е бил сезиран с довод за недопустимост поради несъответствие на описанието на имота, предмет на предварителния договор и имота, предмет на решението по чл.297,ал.1 ГПК-отм. – това възражение е наведено в настоящото производство. Д., че въззивното решение е нищожно е необоснован. Съставът на ВКС намира, че не е налице вероятност решението на АС Варна да страда от такъв порок. Не са налице предпоставките за допускане на решението до касационен контрол служебно – в хипотезата на т.1 на ТР№ 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Трайната съдебна практика по приложението на чл.19,ал.3 във вр. с чл.19,ал.2 ЗЗД е, че е достатъчно имотът да е определяем със своите параметри като обект на собственост. Съгласно решението по т.д.№ 905/2010г. на ІV г.о. на ВКС, е достатъчно всяко описание на имота, което е в състояние да го индивидуализира с оглед отношенията между страните и обстоятелствата по сключването на сделката, а точно посочване е необходимо в диспозитива на съдебното решение по иска за обявяване на договора за окончателен; че описанието на имота може да бъде уточнявано в хода на производството по делото /например когато в течение на делото е влязла в сила кадастрална карта/. Същото разрешение е обосновано и в решението по гр.д.№ 363/2012г. на ІVг.о. – когато между страните има спор по идентичността, съдът, като прецени всички доказателства, в това число и заключение на съдебно-техническа експертиза, следва да индивидуализира имота и посочи точното му описание в диспозитива на съдебното решение. С оглед на изложеното, неоснователно е и искането за допускане на обжалването по въпроси №№ 1/ и 2/, първият от които е некоректно поставен, тъй като е предпоставен от верността на тезата на касатора, че имотът, описан в предварителния договор „съществено се отличава” от имота, посочен в съдебното решение по иска по чл.19,ал.3 ЗЗД. Неотносимо и неуместно е позоваването на решението по гр.д.№ 3650/2008г. на ІV г.о. При наличие на посочената по-горе задължителна практика, изключено е наличието на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280 ГПК, на която също касаторът се позовава. Вторият въпрос не е включен в предмета на спора, въззивната инстанция не се е произнасяла, т.е. има хипотетичен характер и не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. По съображенията, изложени досежно искането за допускане на обжалването по първия въпрос и по аргумент, че третият въпрос е твърдение за допуснати процесуални нарушения, което е неотносимо към производството по чл.288 ГПК, не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по него.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по шести осми и девети въпрос произтича от необосноваването им като правни проблеми. По съществото си те са обусловени и предпоставени от установяването на определени факти и анализирането им, което е дейност при произнасянето от съда по съществото на спора, т.е също не могат да осъществят ролята на обща предпоставка за допускане на обжалването.
Седмият въпрос е извън предмета на спора и извън правните аргументи на въззивната инстанция. Същият е и правно неиздържан, тъй като със задължителна за всички съдилища съдебна практика е отречена възможността за приложимост на общите разпоредби на ЗЗД по отношение на учредяването на търговско дружество /ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС/.
Основателно е искането за допускане на обжалването по петия въпрос, конкретизиран както следва: По реда на чл.644 ТЗ може ли синдикът да прекрати с предизвестие неизпълнен от несъстоятелния длъжник договор, но не по наведените от касатора допълнителни предпоставки /т.2 и т.3 на чл.280 ГПК/, а на основание т.1 на чл.280 ГПК, с оглед служебно известното на настоящия състав решение по т.д.№ 3447/2015г. на І т.о. на ВКС. Не следва обжалването да се допуска по четвъртия въпрос, който е относим към допълнителните съображения на въззивния състав по довода на ответника за прекратяване на предварителния договор от синдика на основание чл.644 ТЗ, т.е. не е самостоятелно обуславящ даденото разрешение на въпроса. Паралелно с това касаторът не въвежда никаква допълнителна предпоставка за допускане на обжалването, което е самостоятелно основание за неуважаване на искането.
На касатора следва да бъдат дадени указания за представяне в едноседмичен срок за представяне по делото на доказателства за внесена държавна такса по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата – 1 089лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 112 от 13.11.2015г. по т.д.№ 217/2015г. на АС Бургас.
Указва на касатора „К. АД/н/ да представи по делото в едноседмичен срок доказателства за внесена държавна такса 1 089лв.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване, а при неизпълнението им – на състава за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: