3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
София, 13.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1690 по описа за 2019 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 304 от 15.01.2019 г. по гр.д. № 709/2018 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 167730 от 10.07.2017 г. по гр.д. № 18259/2015 т. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 20000 лева, предявен от Религиозна институция „Свидетелите на Йехова в България” с адрес в [населено място] срещу Б. Я. Я. от [населено място]. В решението е прието, че претенцията на ищеца се основава на твърдения за претърпени неимуществени вреди от изнесени от ответника обидни и клеветнически твърдения в новините по ТВ „Скат”на 26.08.2014г., 02.09.2014 г. и 03.09.2014 г., целящи уронване на доброто име и репутацията на религиозната институция и на членовете `и в Република България. Прието е, че искът е неоснователен поради липса на активно материалноправна легитимация на ищеца като субект, можещ да претърпи неимуществени вреди. Този извод е формиран въз основа на цитирана от въззивния съд съдебна практика, съгласно която право на обезщетение за претърпени от деликт неимуществени вреди имат физическите, но не и юридическите лица, по отношение на които липсва засегнато правно благо, подлежащо на компенсация. Прието е, че искът е неоснователен и поради това, че не е доказано противоправно поведение от страна на ответника чрез изказани от него обидни думи и клеветнически твърдения в предаванията на 26.08.2014г., 02.09.2014 г. и 04.09.2014 г. – съдържанието на предаванията от 26.08.2014г., 02.09.2014 г. не е установено, тъй като линкът не е активен и не са свалени на хартиен носител; употребеният от ответника в предаването на 04.09.2014 г. израз „секта” не е обиден; не е обидна или клеветническа и изнесената от него в това предаване информация, че две жени са били принудени от религиозната институция да продадат своето жилище; в същото предаване освен ответника и други лица са използвали по отношение на ищеца същите изрази, поради което не може да се установи, че твърдените вреди са настъпили именно поради поведението на ответника, а членовете на организацията са се почувствали засегнати въз основа на предаванията, в които той е взел участие. Въз основа на така формираните изводи, предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
Касационна жалби против решението на Софийски градски съд е постъпила от Религиозна институция „Свидетелите на Йехова в България”. Поддържа се, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос (след уточнението му в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. ОСГТК ВКС): търпят ли подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди религиозните организации от изразени чрез средства за масово осведомяване обидни, клеветнически твърдения, уронващи авторитета им. Изложени са доводи, че в последователната си практика Европейският съд по права на човека приема, че на религиозните организации се дължи обезщетение за неимуществени вреди при нарушаване на правата им по КЗПЧ, в подкрепа на което са посочени решения на ЕСПЧ.
Ответникът по касационната жалба Б. Я. Я. счита, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатия от касатора материалноправен въпрос е основателен. Въпросът търпят ли подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди религиозните организации от изразени чрез средства за масово осведомяване обидни, клеветнически твърдения, уронващи авторитета им, обусловил изхода на обжалвания съдебен акт, е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 274 от18.03.2019 г. по гр.д. № 5120/2017 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр.д. № 4762/2017 г. на ІІІ г.о. ВКС поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 304 от 15.01.2019 г. по гр.д. № 709/2018 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора Религиозна институция „Свидетелите на Йехова в България”, [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 400 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне дата за разглеждането му открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: