3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
С., 15.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 842/2011 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу определение № 2183 от 11.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 2230/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу разпореждане от 05.07.2011 г. по гр.д. № 4289/2010 г. на Пловдивския районен съд, ІІ с-в, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 261, т. 4 ГПК е постановено връщане на подадената от [фирма] въззивна жалба срещу решение № 3908 от 23.12.2010 г., постановено по същото дело. Въззивният съд възприел изводите на районния съд, че жалбоподателят не е отстранил указаната му нередовност на въззивната жалба, а именно да довнесе в срока по чл. 262, ал. 1 ГПК разликата до определената му държавна такса в размер на 306.45 лв. и да представи по делото платежното нареждане.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 262, ал. 1 ГПК, тъй като пълния размер на държавната такса следвало да бъде внесена след произнасяне по подадената от него частна жалба срещу отказа на първоинстанционния съд да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК във вр. с чл.637, ал.1 ТЗ.
Като основание за достъп но касация се поддържа това по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е внасянето на държавна такса при подаване на въззивна жалба при условие, че е налице висящо производство по частна жалба срещу определениетто, с което е отказано спиране на производството по делото, който въпрос счита, че е разрешен с обжалваното определение в противоречие със съдебната практика – Определение № 217 от 19.03.2011 г. по гр.д.№ 169/2011 г. на ОС-Враца и Определение № 294 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 256/2009 г., ІІ г.о.
Ответницата Д. С. Д. не е изразила становище по частната касационна жалба.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно с правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащо на касационно обжалване определение, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Въззивният съд се е произнесъл по поставения процесуалноправен въпрос, като е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че държавна такса за подадената въззивна жалба се дължи едва след приключване с влязло в сила определение на производството по частната му жалба и следователно същият е обусловил правните изводи на съда.
Не са налице обаче допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за достъп на въззивното определение до касация. В приложеното към изложението Определение № 217 от 19.03.2011 г. по гр.д.№ 169/2011 г. на ОС-Враца е прието, че за да се върне жалбата поради неотстраняване на нередовността й, съдът изрично трябва да е указал на страната в какво се изразява тя, а в Определение № 294 от 02.07.2009 г. по гр.д.№ 256/2009 г., ІІ г.о. съставът на ВКС се е произнесъл по приложението на чл.260 ГПК, т.е. поставеният от частния жалбоподател въпрос не е поставян на обсъждане в посочените от него съдебни актове в подкрепа на въведеното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговската колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2183 от 11.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 2230/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: