2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1085
СОФИЯ ,15.11.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 672 / 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. С. Й. чрез пълномощника си адв. А. Н. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 154 от 22.02.2011г. по гр.д.№ 2023/2010г. с което е осъдена на основание чл.30 ал.3 ЗС да заплати заедно с Й. Т. Й. сумата 382.50лв., която е част от общо претендираната сума 45426 лв. като стойност на извършени от В. А. Б. подобрения в имота, предмет на делбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК с оглед цената на иска по чл.30 ал.3 ЗС, поради което е процесуално допустима.
Ответницата В. А. Б. изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Делото е делбено във фазата по извършването. Производството пред ВКС е висящо само в частта по предявения във връзка със сметките в делбата иск по чл.30 ал.3 ЗС в уважената част.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е приел, че правата на съсобственика, извършил подобрения в имота като владелец на собствените си части и държател на частите на останалите съсобственици се уреждат съгласно разясненията дадени в ППВС 6/1974 г., по правилата на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици, ако липсва съгласие – по правилата на водене на чужда работа без пълномощие – чл. 61 ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставяли – по правилата на чл. 59 ЗЗД. Ищцата , която не твърди и не е установила да е изменила основанието на своето владение, няма право да получи увеличената стойност на имота вследствие извършените подобрения. Те са извършвани със знанието и съгласието на ответниците, съобразно постигнатата уговорка за изграждане от всеки на разпределените му обекти, затова отношенията подлежат на уреждане по правилата на чл. 30, ал. 3 ЗС, като съделителката В. А. Б. има право да получи само стойността на разходите надвишаващи квотата й от ? ид.ч. установена с решението по допускане на делбата.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържат основанията на чл.280 ал.1 т.1,2 и 3 ГПК. Посочва се, че решението противоречи на съдебната практика – решение № 371/2009г. по гр.д.№ 312/2008г. на Смолянския районен съд, решение № 79 /2009г. по гр.д.№ 85/2008г. на Карнобатския районен съд, ППВС 6/1974г. т.5 , решение № 612 от 25.10.1995г. по гр.д.№ 375/1995г. на ВС, І г.о. и ТР 85/1986г. на ВС, ОСГК без обаче да е формулиран правният въпрос, който е обусловил решаващите изводи на съда. Посочването на приложимата правна норма /в случая чл.30 ал.3 ЗС/ с твърдение, че произнасянето на ВКС ще е от значение за тълкуване на създадената неясна съдебна практика и за точното прилагане на закона не е достатъчно за да се обоснове общото основание за допускане на касационното обжалване, съгласно разясненията в т.1 на ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК. За пълнота на изложението обаче следва да се посочи , че съществуването на задължителна съдебна практика предпоставя решаването на споровете от съдилищата според даденото в нея тълкуване на приложимата за конкретния случай правна норма, а това изключва основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. То е налице, когато правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното решение, е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. При наличие на задължителна съдебна практика касационно обжалване би могло да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК когато разглежданият спор е разрешен в отклонение от нея , каквото в случая не е налице . Съдът е цитирал и приложил в отношенията между съсобствениците по повод на извършени в съсобствения имот подобрения разясненията в ППВС 6/1974г. с оглед на което освен общото основание на чл.280 ал.1 ГПК , отсъстват и специалните предпоставки на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 154 от 22.02.2011г. по гр.д.№ 2023/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: