4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№153
София, 24.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина П.
като изслуша докладваното от съдията Петрова. ч.т.д. № 601 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. Д. С. и М. К. С. против определение № 33 от 19.01.2017г. по ч.в.гр.д.№ 14/2017г. на Варненския АС за потвърждаване определение № 3674 от 11.11.2016г. по т.д.№ 1630/2014г. на ОС Варна за оставяне без уважение молбата на В. С. и М. С. за допълване на определение № 3865 от 10.11.2015г., постановено по същото дело, с присъждане на сторените от тези страни разноски за подаване възражение по реда на чл.414 ГПК за разликата над 100 лв. до претендираните по 2 052лв. за всеки един от тях.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението и осъждането на насрещната страна [фирма] /заявител в заповедното производство и ищец по иска по реда на чл.422 ГПК, производството по което е прекратено/ да заплатят от по 2 052лв. разноски, съставляващи платено адвокатско възнаграждение във връзка с депозирането на възражението по реда на чл.414 ГПК пред заповедния съд. Поддържа се, че неправилно съдилищата са приели, с оглед депозираната молба по чл.248 ГПК, че е основателно възражението за прекомерност, наведено от насрещната страна. Оспорва се и правилността на извода, че за определяне размера на минималното възнаграждение е приложима разпоредбата на чл.6,т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не нормата на чл.7,ал.5 /съобразно редакцията на наредбата към релевантния момент; чл.7,ал.7 съобразно действащата редакция /.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/Приложими ли са правилата на чл.7,ал.5 /настоящ текст на чл.7,ал.7/ от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по отношение на длъжника при подаване на възражение по реда на чл.414 ГПК или те ползват единствено заявителя; 2/ За извършено процесуално представителство в полза на длъжника в заповедното производство във връзка с определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение, следва ли да се приложат нормите на чл.6,т.3 от Наредбата или следва да намерят приложение тези на чл.7,ал.5 /в действащата редакция чл.7,ал.7/;3/ Фактическата и правната сложност на делото съобразени ли са при определяне на размера на дължимото в полза на длъжника адвокатско възнаграждение по чл.7,ал.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. и при отправено възражение за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК, съдът може ли да редуцира претендираното от длъжника възнаграждение за процесуално представителство и защита в заповедното производство под минималния размер на чл.7,ал.5 от Наредбата /настоящ чл.7,ал.7/. Допълнителната предпоставка е т.2 на чл.280 ГПК с позоваване на определението по в.ч.гр.д.№ 347/2015г. на ОС Ямбол, по в.гр.д.№ 83/2015г. на ОС Пазарджик, по в.ч.т.д.№ 674/2016г. на ОС Варна и по в.гр.д.№ 226/2015г. на ОС Ямбол.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Срещу касаторите е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5518/2014г. на РС Варна за обща сума 195 437.71 евро /с левова стойност 382 242.94лв./, ведно със сторените в заповедното производство разноски. Срещу нея те са подали възражения по чл.414 ГПК чрез процесуален представител. З. „А. Б. България“ е предявил иска по реда на чл.422 ГПК, но образуваното по него производство по т.д.№ 1630/2014г. на ОС Варна е било прекратено с определение № 4477/18.11.2014г. поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба. С определение № 3865 от 10.11.2015г. по т.д.№ 1630/14г./ по искане на длъжниците, Варненският ОС е обезсилил на основание чл.415,ал.2 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№ 5518/2014г. на РС Варна. С молба от 23.11.2015г. длъжниците са поискали допълване на основание чл.248 ГПК на определение № 3865 от 10.11.2015г. в частта за разноските с присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение за депозираните от тях възражения по чл.414 ГПК. С определение № 3674 от 11.11.2016г. ОС е оставил без уважение молбата за допълване на определение № 3865/10.11.2015г. с присъждане на исканите разноски за разликата над 100 лв. до претендираните от по 2 052лв.
Сезиран с частна въззивна жалба, с обжалваното понастоящем определение, съставът на АС Варна е приел, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за подаване на възражение по чл.414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/2004г. случаи, поради което то следва да бъде определено съгласно пар.1 от допълнителните разпоредби, по аналогия. Посочено е, че в случая подадените от процесуалния представител на длъжниците възражения са по утвърдения образец, т.е. бланкетни, поради което аналогични хипотези са възнаграждения по чл.6 – за съвет, справка и изготвяне на книжа и конкретно по т.3 /проучване на дело с даване на мнение/ и т.5 /изготвяне на други молби/, които действия са най-близки с тези по подаване на възражение по чл.414 ГПК. Счетено е, че разпоредбата на чл.7,ал.5 – за процесуално представителство, защита и съдействие в производството по издаване на заповед за изпълнение, е неприложима. Изложените мотиви са, че подаването на възражение е една от възможностите да защита на длъжника срещу заповедта и адвокатското възнаграждение за нея не може да бъде обусловено от материалния интерес. Счетено е, че искането за присъждане на разноски от 2 052лв. за всеки един от длъжниците е неоснователно, което е обусловило и потвърждаване на изводите на окръжния съд по молбата по чл.248 ГПК.
Съставът на ВКС счита, че частната касационна жалба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.248,ал.3, изр.второ ГПК определението за изменение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване постановения по делото акт по основния спор. В случая първоинстанционния съд е бил сезиран и се е произнесъл по искане за изменение /допълване/ на определение № 3865/10.11.2015г., с което на основание чл.415,ал.2 ГПК е обезсилена заповедта за изпълнение /заповедта за незабавно изпълнение/ и изпълнителния лист. Съгласно т.8 на ТР № 4/ 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, с изключение на прекратителните въззивни съдебни актове. Следователно, при недопустимост на касационното обжалване по отношение на определение № 3865 от 10.11.2015г., изключена е допустимостта на това обжалване по отношение на акта по искането за изменението му в частта за разноските. Така, както определението по чл.415,ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване, на същото основание не подлежи на такъв контрол и определението за изменението му в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.
Аргумент за недопустимостта на касационното обжалване следва и от разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК.
Следователно, съдебният акт, предмет на настоящото частно касационно обжалване е от категорията определения, по отношение на които е недопустим касационния контрол, и и това изключва допустимостта на подадената частна касационна жалба.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане частната касационна жалба на В. Д. С и М. К. С. жалба против определение № 33 от 19.01.2017г. по ч.в.гр.д.№ 14/2017г. на Варненския АС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ТК на ВС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: