3
Решение по т.д.№ 2703/2014 год. на ВКС-ТК, І т.о.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
София, 06.01.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при участието на секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2703 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Х. К. срещу Решение № 466 от 12.05.2014 год. по т.д.№ 52/2014 год. на Варненския окръжен съд.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на Н. К. срещу Решение № 4274 от 07.10.2013 год. по гр.д.№ 2409/2012 год. на Варненския районен съд (на което е допусната поправка по реда на чл.247 ГПК с Решение № 4688/28.10.2013 год. по същото дело) в частта с която е бил уважен искът на [фирма] срещу Н. К. за установяване по реда на чл.422 ГПК на дължимостта на сумата 13122.77 лв., неиздължена главница по договор за поръчителство; 1040.83 лв. договорна лихва; 361.11 лв. такси за закъснение.
В частта с която е прекратено производството по иска срещу Х. Р. А., като необжалвано, решението на Варненския районен съд е влязло в сила.
Касаторът се позовава на основанията по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. Искането е за касиране на решението на Варненския окръжен съд и произнасяне по съществото на спора, като искът бъде отхвърлен. Подържа и евентуалното искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВнОС. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], чрез представен по делото отговор по чл.270 ал.1 ГПК изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила.
Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с т.18 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпроса за необходимостта от уведомяването на основание чл.60 ал.2 ЗКИ на поръчителите за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивното решение, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е основателна.
Предявен е по реда на чл.422 ГПК иск за установяване дължимостта на сумата 14525.25 лв., формирана както следва: 13122.77 лв. главница; 1040.83 лв. договорна лихва; 361.11 лв. такси за закъснение.
Предмет на спора е установяване съществуването на задължения, произтичащи от просрочено задължение към [фирма] по договор за кредит с кредитополучател Х. А. за обезпечаването на който с Н. К. е бил сключен договор за поръчителство. По реда и на основание чл.417 т.2 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя Х. Р. А. и Н. К., но възражение по чл.414 ал.1 ГПК е подал само поръчителят.
Независимо от това, искът по чл.422 е предявен и срещу двамата длъжници, по производството по отношение на А., първоинстанционният съд е прекратил с решението си.
Ответникът К. е оспорил размера на главното задължение и дължимостта на предявеното вземане за лихви и такси. Първоинстанционният съд е приел, че главното и акцесорните задължения са в посочените по-горе размери. Въззивният съд е потвърдил решението на В., приемайки за неоснователно искането на Н. К. за прилагане на преклузията по чл.147 ал.1 ЗЗД, предвид предвиденото автоматично настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, простиращо действието си и по отношение на поръчителя.
По правния въпрос.
С т.18 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС прие, че моментът на настъпването на предсрочната изискуемост на задължението по кредита, като предпоставка за упражняването на правото по чл.417 т.2 ГПК и като последица – установяване по реда на чл.422 ГПК съществуването на задължението, следва да предхожда депозирането на заявлението. Моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е от значение и за определяне началото на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД – т.4б на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Нито в приложеното заповедно производство (ч.гр.д. № 10663/2010 год. на ВнРС), нито в представеното във въззивното производство кредитно досие се съдържат данни, че поръчителят е бил уведомен за предсрочната изискуемост на кредита. Твърдение за такова уведомяване не въвел и ищецът [фирма]. Както бе посочено по-горе, съдилищата са изхождали от разбирането, че при предвидено автоматично настъпване на предсрочна изискуемост, уведомление не се отправя нито към кредитополучателя нито към поръчителя. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, в този случай срокът по чл.147 ал.1 ЗЗД би се обезсмислил.
По същество
Установено е по делото, че нарочно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е било отправяно. Поръчителят, оспорвайки задължението и противопоставил този довод, който неправилно не е бил зачетен от въззивния съд. Това налага касиране на въззивното решение и отхвърляне на иска [фирма] срещу К..
С оглед изхода на спора, ответникът по касация ще следва да заплати на касатора направените по делото разноски съобразно представения списък по чл.80 ГПК, възлизащи на 320.49 лв.
Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 466 от 12.05.2014 год. по т.д.№ 52/2014 год. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него Решение № 4274 от 07.10.2013 год. по гр.д.№ 2409/2012 год. на Варненския районен съд в частта с която предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск на [фирма] срещу Н. Х. К. е приет за основателен, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск на [фирма] с ЕИК-121830616 срещу Н. Х. К. с ЕГН-[ЕГН] от [населено място], [улица].
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Н. Х. К. сумата 320.49 лв, представляваща разноски за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.