О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
гр.София, 24 февруари 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в закрито заседание на две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
с участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
ч.наказателно дело под № 763/2009 година
Пловдивският военен съд е повдигнал спор за подсъдност по делото, което му е изпратил за разглеждане Радневският районен съд.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че делото е подсъдно на РРС.
Върховният касационен съд намери делото за подсъдно на невоенен съд, но не на РРС, а на следващия по степен в същия съдебен окръг Старозагорски окръжен съд.
Делото, постъпило за разглеждане най-напред в РРС, е за обжалване на постановление на прокурор от Военната прокуратура-Пловдив за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243 НПК. Постановлението е било отменено от РРС, но определението на съда също е било отменено след обжалването му в СтЗОС като въззивна инстанция. Делото било върнато за ново разглеждане в РРС, а той вече го изпратил за разглеждане на ПВоС.
Спорът за подсъдност е възникнал, тъй като прекратеното наказателно производство е за военно длъжностно престъпление по чл.387 НК, извършено в периода юни-ноември 2006 год. от полицейския служител Т. А. Д. Прекратяването на наказателното производство е станало възможно, след като Д. е бил осъден от Пловдивския ВоС, но присъдата е отменена от Военно-апелативния съд и делото върнато за ново разглеждане. В отменителното въззивно решение съдът е обърнал внимание, че Т. Д. не би могъл да бъде субект на военното престъпление, за което е обвинен, защото възможността за това е възникнала едва на 13 октомври 2006 год., когато е влязло в сила съответното изменение на чл.371 НК (ДВ, бр.75/06; в осъдителната присъда е бил инкриминиран периодът август-10 октомври 2006 год.).
Последното указание на ВоАС е разбрано различно от СтЗОС и РРС, от една страна, и от ПВоС-от друга. Според гражданските (невоенни) съдилища приложим в такива случаи е § 37, ал.2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на НПК (ДВ, бр.109/08), тъй като от момента, в който делото е било върнато на прокурора за ново разглеждане в досъдебното производство, последното е възстановило своята „висящност” пред военен орган и той именно трябва да го довърши.
Според повдигналия спора за подсъдност ПВоС позоваването на § 37, ал.2 е неправилно, защото преходната разпоредба няма предвид случаи като настоящия, при който досъдебната фаза на наказателното производство е приключила още с внасянето на обвинителния акт в съда на 2 юли 2008 год. (същият, по който са постановени осъдителната присъда и отменящото я въззивно решение). Това разбиране споделя и ВКС.
То държи сметка за характера на разпоредбата, за временното й всъщност действие към момента на влизане в сила на закона, който я въвежда – ЗИДНПК, обнародван на 23 декември 2008 год. Дали делата се оказват неприключили (висящи) се преценява само към този момент, а не преди или след него, и той наистина сочи, че по това време обсъжданото сега дело се е намирало в съдебната си фаза (след постановяване на 27 ноември 2008 год. на осъдителната присъда и преди отмяната й на 17 март 2009 год. от ВоАС). За съдебната фаза обаче е приложима първата алинея на § 37, но и нейното действие е ограничено до приключването на делото във ВоАС. Становището на последния, че обвиняемият не може да бъде субект на военното престъпление по чл.387 НК (а, следователно-и между категориите лица, посочени в чл.396 НПК, също в редакцията му, обн. в ДВ, бр.109 от 23 декември 2008 год.) е трябвало да доведе до пренасяне на делото в съответната прокуратура за разглеждането му по общия ред, който пък, от друга страна, определя като компетентни в производството по чл.243 НПК прокурор в Старозагорската окръжна прокуратура и СтЗОС.
Причината за определяне на различна компетентност по чл.243 НПК в сравнение с досега обсъжданата по делото, е тази, че РРС н е е „съответният първоинстанционен съд” по смисъла на ал.3 от разпоредбата. „Съответен” в посочения смисъл е онзи съд, чиято степен е посочена в чл.35 НПК, според ал.2 на който, делата за престъпленията по чл.282 НК са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Когато последният текст от НК се съпостави с текста на чл.387, ал.3 НК, по който се е произнесъл военният прокурор, става ясно, че това е престъплението, за което трябва да се произнесе СтЗОС. Нещо повече – прокурорът, прекратил наказателното производство за военното престъпление по служба, се е произнесъл още, че обвиняемият Д. не трябва да носи наказателна отговорност и за други видове престъпления, делата за които също са от компетентността на окръжния съд – напр. по чл.214, ал.2 НК.
Ръководен от изложеното, ВКС-І наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Частно наказателно дело № 634/2009 год. на Пловдивския военен съд-прекратено, да бъде разгледано от Старозагорския окръжен съд като първа инстанция, като за промяната в подсъдността бъде уведомен и военния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: