О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
София, 19.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1325/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. А. К. от [населено място], приподписана от адв. Г. И., против въззивно решение №975/27.5.2011 г. по гр.д.№1216/2011 г. по описа на Пловдивският окръжен съд, четиринадесети граждански състав.
С обжалваното решение е отменено решение №851/14.3.2011 г. по гр.д.№95/2010 г. по описа на Пловдивския районен съд, шестнадесети състав, в частта с която ответниците Е. И. – гражданин на , М. Е. – гражданин на , и Л. А. – гражданка на Италия, са осъдени да заплатят на ищеца П. К., сумата 3800 лева, представляваща стойността на хладилна витрина, тип “Л.”, както и 236,44 лева разноски по делото, и искът з тази част е отхвърлен. Със същото решение въззивната инстанция е оставила в сила решението на първоинстанционния съд в останалата част, с която обективно съединените искове са отхвърлени.
Въззивната инстанция е приела, че претенциите на ищеца по чл.108 ЗС са неоснователни, тъй като не са налице елементи от фактическия състав на посочената правна норма. По евентуално предявените обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД, за заплащане равностойността на претендираните вещи, съдът е стигнал до извод, че по делото не е доказано изобщо ответниците да са установили владение върху тях, поради което не е налице неоснователно обогатяване от тяхна страна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се моли за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като е постановено в противоречие с практиката на съдилищата в Република България. Сочи се, че изводите на окръжния съд са неправилни, необосновани, незаконосъобразни и несправедливи, като същите не кореспондират със събраните по делото доказателства, което представлява процесуално нарушение, както на материалните, така и на процесуалните закони, в смисъл на неправилно обсъждане на събраните по делото доказателства, или изобщо необсъждани такива и така постановеното и обжалвано решение е разрез изрично посочени решения на ВС, ВКС и ППВС №1/1979 г. Твърди се, че изложените противоречия с посочените решения представляват основания за допускане на касационно обжалване по чл.2870, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация са депозирали отговор по чл.287 ГПК, посредством процесуалния си представител – адв. Д. Е.. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по касация намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е бланкетно излагане на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, и то след конкретизирането им, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед направеното от процесуалния представител на ответниците по касация искане за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция, съдът намира, че такива не следва да се присъждат, тъй като доказателства за извършването им не са представени.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №975/27.5.2011 г. по гр.д.№1216/2011 г. по описа на Пловдивският окръжен съд, четиринадесети граждански състав, по касационна жалба, вх.№17989/02.8.2011 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Д. Е. – процесуален представите на ответниците по касация, за присъждане на разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: