О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1076
София, 12.08. 2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на седми август, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.505 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. Х. и Щ. Н. Х. , подадена от пълномощника им- адв. П. Ш. срещу въззивно решение от 14.12.2008 г. по гр.д. № 506/2008 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено решението на Сливенския районен съд от 26.05.2008 г. по гр.д. № 3668/2007 г., с което са отхвърлени исковете на В. Г. Г. срещу И. В. Х. и Щ. Н. Х. за сумата 2500 лв., получена на отпаднало основание, развален предварителен договор от 9.07.2007 г. и за сумата 5 000 лв., неустойка по предварителния договор и вместо него е постановено ново, с което исковете са уважени.
Ответницата по касационната жалба В. Г. Г. не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че по сключения между страните на 9.07.2007 г. предварителен договор жалбоподателите, обещатели по същия в срока до сключване на окончателен договор не са се снабдили и представили доказателства за правото на собственост за площта от 496 кв.м., представляваща разликата над 2500 кв.м./ така както е посочена в нотариалния акт/ до 2994 кв.м., по представената скица от Агенция по кадастър, не са представили доказателства, установяващи законност и търпимост на сградите намиращи се в имота, предмет на предварителния договор, както и не са установили къде на място са ситуирани с реални граници 2500 кв.м., които са предмет на договора, поради което по тяхна вина не е реализирана окончателната сделка. Приел е, че поради това основанието за получаване на капарото в размер на 2500 лв. е отпаднало и дължат възстановяване на изплатеното от ищцата – по предварителния договор капаро. Приел е, че жалбоподателите не са изпълнили задължението си да прехвърлят недвижимия имот, предмет на сключения предварителен договор в уговорения срок-31.07.2007 г., както и че неявяването им на 15.08.2008 г. пред нотариус Н. С. , за която дата те са отправили до купувачката нотариална покана за сключване на окончателен договор не е поради внезапно възникнала непреодолима причина, т.е. неявяването им не е извинително и е заключил, че окончателния договор не е сключен по тяхна вина, поради което дължат уговорената в предварителния договор неустойка в размер на 5000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че постановеното от въззивния съд решение, с което е прието, че продавачите /обещатели/ са неизправна страна по предварителния договор, че отправената от купувачката нотариална покана за прекратяване на предварителния договор е произвела правно действие, че предварителния договор няма реален предмет е в противоречие със съдебната практика. Представени са решения на Върховния касационен съд.
Съдът в настоящия състав намира, че материалноправния въпрос, който следва да се изведе е: към 15.08.2007 г. били ли са изправни страните по сключения на 9.07.2007 г. предварителен договор, с оглед задължението на купувача по предварителния договор да е готов да престира уговорената в него цена, а продавачите /обещатели/ документално да са организирали прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимия имот. Поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и следва да се допусне касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.12.2008 г. по гр.д. № 506/2008 г. на Сливенския окръжен съд.
Указва на И. В. Х. и Щ. Н. Х. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 150 лв., на основание чл.18, ал.1, т.2 от Тарифа за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :