4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1165
С., 27.10.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 721 по описа за 2011год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. Ж. от [населено място], подадена чрез адв. М. Димитрова срещу въззивно решение № ІІІ-5 от 28.01.2011 г. по гр.д. № 2024/2010 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решението на Царевския районен съд от 5.03.2009 г. по гр.д. № 191/2008 г., и е разрешено на малолетната Н. С. Ж., ЕГН [ЕГН] да напуска Р България с майка си Д. Д. Н., без ограничение на броя на пътуванията и тяхната продължителност, както и детето да пътува с придружител само със съгласието на майката без разрешение на бащата С. К. Ж., като за тази цел детето се снабди с необходимите документи.
В изложение за допускане до касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по правни въпроси относно това длъжен ли е съдът в производство по чл.72 СК /отм./ да изслуша двамата родители; допустимо ли е с решение по реда на чл.72 СК /отм./ съдът да измени съдебното решение за прекратяване на брака в частта му относно местоживеенето на детето; допустимо ли е да се разрешава пътуване на малолетни и непълнолетни деца без ограничение на броя, вида, продължителността на пътуванията, без разрешение на единия родител, при разногласие между тях и Поддържа се, че поставените въпроси се решават противоречиво, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата Д. Д. Н. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество, че обжалваното въззивно решение е правилно.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да отмени решението на Царевския районен съд и постанови друго, с което на малолетната Н. С. Ж. е разрешено да напуска Р България с майка си Д. Д. Н., без ограничение на броя на пътуванията и тяхната продължителност, както и да пътува с придружител само със съгласието на майката без разрешение на бащата С. К. Ж., като за тази цел детето се снабди с необходимите документи въззивният съд е приел, че в интерес на детето е то да живее извън границите на Р България, там където е местоживеенето на майката, независимо от факта къде тя ще се установи.
На поставения в изложението въпрос за характера на разпоредбата на чл.72 СК /отм./ изискваща преди да се разреши спора относно упражняването на родителските права съдът да изслужа родителите вече е даден отговор с решение № 789 от 13.01.2011 г. по гр.д. № 45/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК като е прието, че при разногласие между родителите относно упражняването на родителските права и задължения спорът се решава от съда след изслушване на родителите. Идеята на законодателят е да се даде възможност на всеки един от родителите да изложи позицията си, така че съдът имайки предвид всяко едно от становищата на двете страни- да разреши спора съобразявайки интереса на детето. За да се счете, че е спазено изискването на закона определящо е не личното явяване на всеки един от родителите, а осигуряване и гарантиране от страна на съда на всички процесуални възможности за изразяване на съответната позиция- чрез конституиране на всеки един от родителите като страна в процеса, чрез предоставяне на възможност за изразяване на становище, ангажиране на доказателства, организиране на защита. При осигурени процесуални възможности неявяването на един от родителите и неизслушването му не може да се квалифицира като допуснато от съда съществено процесуално нарушение. Даденото разрешение в задължителната практика на Върховния касационен съд се възприема от настоящия състав. В случая на жалбоподателя е била осигурена процесуална възможност да изрази позицията си, като в писмения отговор на исковата молба и този пред въззивната инстанция той е изразил ясно становището си, че не дава съгласие детето да живее при майки си в друга държава. Тъй като разрешението на правния въпрос в обжалваното въззивно решение е в съответствие със задължителната практика на ВКС не следва да се допуска касационно обжалване по този въпрос.
По въпроса за законовите предпоставки, които дават основание на съда да разреши неограничено пътуване на дете извън страната, без съгласие на единия родител и това явява ли се в интерес на детето вече е даден отговор в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд: решение № 236 от 30.06.2010 г. по гр.д. № 4549/2008 г. ІV г.о.; решение № 147 от 19.04.2011 г.по гр.д. № 845/2010 г., ІІІ г.о.; решение № 669 от 26.11.2010 г. по гр.д. № 1623/2009, ІІІ г.о.; решение № 667 от 1.11.2010 г. по гр.д. № 1052/2010 г., ІV г.о. С обжалваното въззивно решение този въпрос е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК. Ето защо по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-5 от 28.01.2011 г. по гр.д. № 2024/2010 год. на Бургаския окръжен съд.
УКАЗВА на С. К. Ж. в едноседмичен срок от връчване на препис от определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 15 лв. и да представи доказателства за това по делото.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на трето г. о. за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :