4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 491
София, 20.06.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 417/ 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Ц. И. Х. чрез пълномощника си адв.Д. е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ-Г състав от 30.11.2011г. по гр.д.№ 11826/2010г. , с което е уважен предявения срещу него иск с правно основание чл.109 ЗС.
Ответниците П. П. Б. и Д. Л. Б. чрез пълномощника си адв. И. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, тъй като цитираната съдебна практика не противоречи на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна и заинтересована страна, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С въззивното решение Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 31 състав от 25.05.2010 г. по гр. д. 28731/06 г. и е решил делото по същество като е осъдил Ц. И. Х. да предоставя на П. П. Б. и Д. Л. Б. достъп до главното електрическо табло на входа и електромера, обслужващ собствения им недвижим имот ,таван №7 в жилищната сграда на @@6@ [населено място] за осигуряване на безпрепятствена консумация на електроенергия в имота, както и да се въздържа от демонтиране на главния бушон към електромера на имота.
В. съд е приел, че ответникът Ц. И. Х. е създал пречки за упражняване правото на собственост на ищците, като е възпрепятсвал техните усилия да изпълнят предписанията на контролния орган за противопожарна безопасност, адресирани до домоуправителя – ответник по делото за демонтиране в кратки срокове на открито положена елекрическа инсталация, за монтиране на негорима врата в подхода към таваните , както и да не се използва подпокривното пространство за живеене, докато не се изпълнят предписанията за пожарна безопасност. Действията на ответника се състоят в сваляне на главния бушон към електромера на имота на ищците и не им е предоставил достъп до главното електрическо табло на входа, което представлява неоснователно косвено въздействие върху обекта на собственост, ограничаващо допустимото пълноценно ползване на вещта на ищците, поради което е налице фактическият състав на чл.109 ЗС.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че въпросът за кумулативните предпоставки за уважаване на иска по чл.109 ЗС , а именно право на собственост на ищеца и тази собственост да не може да се ползва в пълен обем в резултат на неоснователните действия на ответника, е разрешен в противоречие със съдебната практика. Представените определения обаче са поставени в производство по чл.288 ГПК, които не се обхващат от съдебната практика по чл.280 ГПК, защото в тях не се дава разрешение на материалноправни въпроси, а се извършва селекция на касационните жалби от гледна точка на критериите за достъп за касационно обжалване.
Не е налице противоречие между изводите на съда и ТР 31/1985г. на ВС, ОСГК, което е цитирано изрично в мотивите и са съобразени дадените в него разрешения, че основание за защита чрез иска по чл.109 ЗС се поражда и при състояние, от което възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които обективно пречат или ограничават тези на потърсилия защита. Функцията на иска е да отрече във всички случаи неправомерността и да предотврати неоснователни действия , поведение и състояние, както и да премахне последиците от тях.
По процесуалния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и да аргументира изводите си също няма противоречие с цитираната съдебна практика, тъй като изводите на съда се основават на цялостна преценка на доказателствата и подвеждането им към приложимата правна норма. К. не посочва кои доказателства не са обсъдени и какво е тяхното значение за спора, поради което формулировката на въпроса по същество представлява довод за неправилност на решението по чл.281 ГПК , който е неотносим към основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Доводите за нищожност и недопустимост на решението не покриват фактическия състав на чл.270 ГПК, защото са обосновани с липса на мотиви, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК и ТК, а и както вече се посочи съдът достатъчно ясно и подробно е аргументирал изводите за наличие на предпоставките на чл.109 ЗС.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество, а на ответниците следва на основание чл.78 ал.3 ГПК да се присъдят направените разноски в размер на 100 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.04.2012 г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, Административно отделение, ІІІ-Г състав от 30.11.2011г. по гр.д.№ 11826/2010г.
ОСЪЖДА Ц. И. Х. да заплати на П. П. Б. и Д. Л. Б. сумата 100 лв. /сто лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: