4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
С., 20.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1008 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Д. СУПЕРМАРКЕТИ БЪЛГАРИЯ Е. и КО” КД, гр.С., подадена чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ж., Н. И П.”, [населено място] против въззивното определение на Варненския окръжен съд № 4815 от 25.10.2011 год., по ч.т.д.№ 2755/2011 год., с което е потвърдено разпореждането на Варненския районен съд № 3849/15.09.2011 год., по гр.д.№ 12952/2011 год. за отхвърляне на подаденото от настоящия частен касатор заявление вх.№ 22926/31.08.2011 год. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410,ал.1, т.2 ГПК за предаване на подробно описани в т.11 от същото движими вещи.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.12 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила- чл.410, т.2 ГПК, поради което се иска отмяната му и произнасяне по същество от касационната инстанция.
В депозирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, към които нормата на чл.274, ал.3 ГПК препраща, частният жалбоподател поддържа, че разрешените от въззивния съд въпроси на материалното и процесуално право, които уточнени от настоящата инстанция в съответствие с правомощията и разяснени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на са: 1.„Дали при подаване на заявлението с искане за предаване на движими вещи следва да се посочи изрично правното основание в материален и/ или процесуален закон или е достатъчно да се изложат обстоятелства и факти, така както е дадена възможност в заявлението?; 2. „Липсата на договорно правоотношение в хипотезата на чл.410, ал.1, т.2 ГПК сочи ли на липса на основание, като обективно процесуално право на заявителя?”; 3. „Недопустимо ли е заявлението по чл.410, ал.1, т.2 ГПК, ако се иска предаване на движими вещи на основание преддоговорни отношения по чл.12 ЗЗД?” и 4. „При солидарна отговорност произтичаща от закона/ чл.361 ЗЗД/ следва ли изрично да се сочи основанието, от което същата произтича и съставлява ли това задължителна предпоставка, съгласно образеца на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?”, се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като липсва”трайна и уеднаквяваща приложението на закона практика”.
С молба вх.№ 42058/20.12.2011 год. „Л. БЪЛГАРИЯ Е. ЕНД КО” КД, в качеството си на правоприемник на „Д. СУПЕРМАРКЕТИ БЪЛГАРИЯ” Е. е потвърдил изцяло извършените от праводателя му процесуални действия във вр. с подадената частна касационна жалба.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и въззивен съдебен акт от категорията, посочени в чл.274, ал.3, т.1 ГПК, подлежащ на касационен контрол по критерия на чл.274, ал.4 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 ГПК визира случаите, при които длъжникът е получил движима вещ със задължение да я върне въз основа на договорно правоотношение по договор за заем, лизинг, наем, влог, залог или случаите, при които длъжникът се явява продавач по договор за продажба на движими вещи и не е изпълнил задължението си за предаване владението на вещта на купувача.
Следователно обстоятелството, че твърдяното в подаденото от настоящия частен жалбоподател заявлението неизпълнение на задължението за връщане на описаните движими вещи е основано на предаването им въз основа на преддоговорните отношения между страните за тяхната покупка или връщането им обратно на предалото ги лице, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, води до неяснота за основанието, на което тези вещи са били предадени от заявителя на лицата, посочени като длъжници и от което произтича претендираното право за връщането им, поради което и при отсъствие на заявени твърдения относно основанието за солидарната отговорност на лицата- длъжници по същото, както и за постоянните им адреси, последните- необходими за преценка спазване на местната подсъдност по чл.411, ал.1 ГПК и на изискването на чл.411, ал.2, т.3 ГПК, заявлението се явява нередовно по см. на чл.127, ал.1, т.2 и т.4 ГПК, към които нормата на чл.410, ал.2 ГПК препраща.
Затова, позовавайки се на липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за приложение на процесуалното правило на чл.129, ал.1 и сл. ГПК и в заповедното производство, въззивният съд е счел, че констатираната от В. нередовност правилно е счетена за достатъчна за отхвърляне на заявлението.
Следователно от преценката на решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че първите три от поставените от касатора правни въпроси, като релевантни за крайния правен резултат по делото попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
По отношение на същите, обаче, е неоснователно позоваването на критерия за селектиране по т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че твърдението за липса на съдебна практика по с което въведеното основание е единствено аргументирано, е невярно, предвид постановените множество съдебни актове на касационната инстанция по приложението на чл.410, ал.2 ГПК и чл.411, ал.2, т.1 ГПК относно редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то този аргумент сам по себе си не е достатъчен, по арг. от т.4 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГК на ВКС.
Съгласно дадените задължителни постановки в цитираната т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС соченият критерий, като допълнителна процесуална предпоставка за достъп до съдебен контрол е налице тогава, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е предпоставено от необходимост от корективно тълкуване, поради съществуваща непълнота или неяснота на конкретната приложима законова разпоредба, или когато се налага изоставяне на вече създадената съдебна практика по приложението и, като неправилна или макар и правилна, същата създадена при други обществено икономически отношения и законодателство следва да бъде осъвременена, каквито данни в случая- отсъстват.
Водим от гореизложеното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския окръжен съд № 4815 от 25.10.2011 год., по ч.т.д.№ 2755/ 2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: