ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№67
София, 26.06.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, гражданска колегия, петчленен състав, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Йовка Дражева
Членове:Маргарита Соколова
Диана Добрева
Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 46-А/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по спор за подсъдност между Административния съд С. област и Ихтиманския районен съд относно компетентния съд, който да разгледа жалбата на И. Г. Х. срещу удостоверение № 637/06.11.1997 г. по чл. 13 ППЗСПЗЗ и скица № 124/10.03.1997 г. на техническата служба [населено място].
С определение № 1 от 03.01.2018 г. производството по делото спряно до приемане на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС на РБ и Първа и Втора Колегии на ВАС на РБ. Прието е ТП № 2/2017 от 03.04.2017 г., поради което производството по настоящото дело следва да бъде възобновено.
С определение № 737 от 25.09.2017 г. Административният съд С. област оставил без разглеждане жалбата на И. Х. срещу горепосочените удостоверение и скица и прекратил производството по адм. д. № 607/2017 г. в тази част, а жалбата изпратил по подсъдност на Ихтиманския районен съд. Съображенията са свързани с приложението на пар. 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г./, според който индивидуалните административни актове по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Тъй като предмет на настоящото производство са индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, то компетентен да разгледа делото по жалбата срещу същите е Ихтиманският районен съд.
След получаване на делото от Ихтиманския районен съд е образувано гр. д. № 1222/2017 г. Съдът приел, че оспорените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ са част от протекла процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи в границите на урбанизирана територия, но едновременно с това самото им издаване съставлява административна услуга по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗА, а не индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. От своя страна пар. 8 от ПЗР на АПК предвижда, че редът за извършването и обжалването на административните услуги е този, предвиден за индивидуалните административни актове, освен ако в специален закон не е предвидено друго. В случая оспорването не е свързано с възстановяване на собствеността върху имота, която процедура е приключила, а с индивидуализацията му по действащ план. По тези съображения районният съд приел, че разпоредбата на пар. 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИДАПК е неприложима и по оспорването следва да се произнесе административният съд, поради което с определение от 02.10.2017 г. повдигнал спор за подсъдност.
За да се произнесе по спора за подсъдност, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното:
С решение № 21-1.86 от 26.01.1993 г. на поземлената комисия [населено място] на наследниците на И. М. Х., една от които е жалбоподателката И. Г. Х., е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 2.500 дка в местността „Цв. чешма” в землището на [населено място], при граници /съседи/: А. Й., С. Ц., И. Н.. В графата „ограничения на ползването” е записано: „попада в регулация – чл. 10б, ал. 1, подлежи на обезщетение по ред и начин, определени със закон”.
Имотът е предмет и на последващо решение на административния орган – № 001 от 09.01.1995 г. С т. І на същото за възстановяване е признат имот с № 2645, с т. ІІ правото на собственост в стари реални граници е възстановено върху нива с площ от 1.380 дка, а с т. ІІІ е отказано възстановяването на собствеността върху 1.120 дка, като и за двете части е направено позоваване на кадастрален план, изработен 1996 г. Отказът е мотивиран с чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ /неправилно посочено „ППЗСПЗЗ”/ поради застрояване от трети лица. Отбелязано е, че решението е влязло в сила на 09.02.1995 г.
С оглед на тези данни правилно е прието в определението на Ихтиманския районен съд, че оспорените от жалбоподателката актове са част от процедура по възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на собственост върху земеделски земи в границите на урбанизирана територия. Тези земи се възстановяват в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници – чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. Последните се определят в производство по чл. 11 ППЗСПЗЗ, за провеждането на което съгласно чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ е необходимо представянето на удостоверение и скица от техническата служба на общината със съдържание, регламентирано в чл. 13, ал. 5 и чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ. С ТР № 5 от 18.10.2011 г. по тълк. д. № 8/2010 г. на Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд е прието, че производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не е самостоятелно, има обслужващ характер в реституцията и се подчинява на режима на реституционното производство като цяло.
С т. 2 на ТП № 2/2017 от 03.04.2017 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд е прието, че делата, образувани по жалби срещу откази на кмета на общината за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4-6 ППЗСПЗЗ, са подсъдни на районния съд съгласно пар. 19 от ПЗР на ЗИДАПК /ДВ, бр. 39/2011 г., изм., бр. 58/2017 г./. В мотивите към тълкувателния акт е посочено, че издаването на удостоверението и скицата от техническата служба, респективно отказът да бъдат издадени, е изцяло по приложението на ППЗСПЗЗ. В този случай е неприложима разпоредбата на пар. 8 от ПЗР на АПК за разглеждане от административните съдилища по административен ред на отказите за извършване на административни услуги. Налице са елементите от фактическия състав на пар. 19 от ПЗР на ЗИДАПК – жалба срещу индивидуален административен акт, който се издава по ППЗСПЗЗ или отказ да бъде издаден такъв. Липсва законово основание от приложното поле на тази разпоредба да се изключат индивидуалните административни актове по пар. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на Закона за администрацията. Волята на законодателя е да постави в компетентност на районните съдилища всички жалби срещу индивидуални административни актове по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, независимо от техния характер. Разгледани са и изключенията от този принцип: когато на първо място се касае за акт на министъра на земеделието, храните и горите, и на второ място – обжалваният индивидуален административен акт, макар да разкрива връзка със ЗСПЗЗ, по естеството си е акт по прилагането на друг закон, например ЗМСМА, ЗОС и др., но отказът да се издадат удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 – 6 ППЗСПЗЗ не е сред тези изключения. А щом с тълкувателния акт е прието, че компетентен да разгледа жалба срещу такъв отказ е районният съд, то същото разрешение следва да се приложи и в случаите, когато се обжалват издадени удостоверение по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ и скица по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ.
В разглеждания случай това разрешение е приложимо с оглед данните по делото, че документите са издадени във връзка с процедурата по възстановяване на собствеността, въпреки някои несъответствия в датите. В решението на поземлената комисия от 1995 г. е записано, че имотът е индивидуализиран по кадастрален план от 1996 г., т. е. планът следва издаването на решението. От обяснителна записка от месец декември 1995 г. и заповед № 33 от 15.01.1997 г. на кмета на община [населено място] се установява, че имот пл. № 2645 е образуван с посочената заповед – отново след издаване на решението. При възстановяване на земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ обектът на собственост възниква с определяне на реалните граници на имота, поради което следва да се приеме, че оспорените удостоверение и скица, макар да носят дата, следваща тази на решението на поземлената комисия, са част от процедурата по възстановяването. Това е видно и от съдържанието на удостоверението, в което е записано, че се издава на основание чл. 13 ППЗСПЗЗ. Ето защо не може да се сподели изводът на районния съд, че оспорването не е свързано с възстановяване на собствеността, а с индивидуализацията на имота по действащ план.
В обобщение, жалбата срещу оспорените удостоверение и скица следва да се разгледа от Ихтиманския районен съд, комуто делото да се изпрати за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. N 46-А/2017 г. по описа на ВКС на РБ.
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа делото по жалбата на И. Г. Х. срещу удостоверение № 637/06.11.1997 г. по чл. 13 ППЗСПЗЗ и скица № 124/10.03.1997 г. на техническата служба [населено място] е Ихтиманският районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Ихтиманския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.