О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
гр.София, 16.06. 2014 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ЛЮБКА БОГДАНОВА
Членове: С. ДИМИТРОВА
Г. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 3075 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Й. Б. от [населено място] срещу въззивно решение от 6.01.2014 г. по гр.д.№ 4423/2013 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение от 12.11.2012 г. по гр. д. № 39083/2010 г. на Софийски районен съд, е отхвърлен предявеният от Н. Й. Б. срещу [фирма] иск с правно основание чл.59 ЗЗД, за заплащане на сумата 7873 лв., обезщетение за ползване на 12095/20595 ид.ч. от трафопост и съоръженията в него, находящ се в собствения на ищеца недвижим имот- УПИ-ІІІ от кв.133-д по плана на [населено място], м. „К. село-плавателен канал”, което обезщетение представлява цената за предоставения достъп за периода 1.06.2009 г. до 1.08.2010 г., ведно със законната лихва, като в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото.
В изложение за допускане на касационно обжалване са посочени следните въпроси: когато се прехвърля имот, без да се описани построените в него сгради, но и без да са изключени изрично като непрехвърлени- то следва ли, че по силата на чл.92 ЗС, купувачът на имота придобива и построеното в него, доколкото построеното изрично не е отделено с други уговорки от земята; при публична продан на недвижим имот купувачът легитимира ли се като собственик спрямо трето лице несобственик на вещта и приобротателите на купувача от публична продан придобиват ли противопоставими права спрямо трети лица, относно закупената при публичната продан недвижима вещ; допустимо ли е да се претендира обезщетение от лице притежаващо право на собственост върху постройка- трафопост и терена под и около трафопоста, от ползващото я енергийно предприятие, което не е собственик; приложил ли е Закона за електростопанството /отм./ ако е налице незаконна постройка, кои са положителните и кои отрицателните предпоставки на § 7, ал.1, т.2 З., въз основа на които общината става собственик на недвижими имоти-трафопост; противоречи ли чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството от 1975 г. /отм./ на чл.17 и чл.19 от Конституция на Република България относно постройките и прилежащите им терени. Поддържа се, че първите два въпроса са решение от въззивния съд в противоречие с цитираната съдебна практика, а останалите са от значение за точното прилагане на закона.
Ответната страна [фирма], [населено място] в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез юрисконсулт Н. С. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.по първите два въпроса даденото разрешение е съобразено с трайната практика, а останалите не са разрешавани от въззивния съд.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен иска по чл.59 ЗЗД въззивният съд е приел, че жалбоподателя – ищци не е доказал, че е собственик на 12095/20595 ид.ч. от трафопоста. Ищецът претендира да е придобил правото на собственост върху съответната ид.част от него на основание чл.92 ЗС- по приращение, въз основа на договор за покупко-продажба и договор за дарение на ид.части от поземления имот, върху който се намира трафопоста. Същият е изграден през 1996 г. по времето на действащия тогава Закон за електростопанството от 1975 г. /отм./, според члл.2 от който електическите централи за производство на електическа енергия и електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електрическа енергия са държавна собственост. Съгласно тази норма на закона е било налице забрана за отчуждаване на процесния недвижим имот. В. съд е изложил и съображения, че се касае за последователно регламентиран в нормативната уредба принцип, че електрическите уредби за общо ползване не могат да преминат от държавна собственост в собственост на частни лица, освен при посочените в ЗЕЕЕ /отм./ условия- разрешение на Асоциация „Енергетика” и предназначение на съответната електрическа уредба или мрежа единствено за целите от електроснабдяване на кооперация или обществена организация, както и че не е налице хипотезата трафопоста да служи за снабдяване с електроенергия само на един потребител. По тези съображения съдът е приел, че ищецът не е придобил правото на собственост върху процесния енергиен обект на основание чл.92 ЗЗД, от което зависи успешното провеждане на иска по чл.59 ЗЗД, и същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното от въззивния съд следва да се приеме, че даденото разрешение на въпросите- когато се прехвърля имот, без да се описани построените в него сгради, но и без да са изключени изрично като непрехвърлени- то следва ли, че по силата на чл.92 ЗС, купувачът на имота придобива и построеното в него, доколкото построеното изрично не е отделено с други уговорки от земята; при публична продан на недвижим имот купувачът легитимира ли се като собственик спрямо трето лице несобственик на вещта и приобретателите на купувача от публична продан придобиват ли противопоставими права спрямо трети лица, относно закупената при публичната продан недвижима вещ е съобразено с даденото разрешение в задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК, че при действието на чл.2 е чл. ЗЕ от 1975 г. /отм./ електрически уредби и съоръжения не са могли да бъдат придобивани в частна собственост и като такива са изключени от гражданския оборот – налице е правна невъзможност за тяхното придобиване. Принципът залегнал в последващото законодателства относно собствеността на енергийните обекти е, че същите принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности в областта на енергетиката- чл.58 ЗЕЕЕ /отм./ и чл.40, ал.1, т.2 ЗЕ от 2003 г., т.е. държавната собственост да премине в собственост на енергийните предприятия. Изключение се допуска, когато обектът снабдява с енергия само един потребител. В случая съдът е приел, че е оборена презумпцията на чл.92 ЗС, поради което и не е налице противоречие между разрешението дадено от въззивния съд и в посочените от жалбоподателя решения.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса- допустимо ли е да се претендира обезщетение от лице притежаващо право на собственост върху постройка- трафопост и терена под и около него от ползващото го енергийно предприятие, което не е собственик, тъй като той предпоставя жалбоподателят като ищец по делото да се легитимира като собственик на трафопоста и съоръженията в него. В случая въззивният съд е приел, че това не е установено по делото и по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросите: приложим ли е Закона за елктростопанството /отм./, ако е налице незаконна постройка и кои са положителните и отрицателни предпоставки на § 7 ,ал.1,т.2 З. въз основа на които общината става собственик на недвижим имот – трафопост не са обусловили решаваният извод на въззивния съд, че ищецът не е станал собственик на твърдяното от него основание – чл.92 ЗС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса- противоречи ли чл.2, ал.1от Закона за електростопанството от 1975 г. /отм./ на чл.17 и чл.19 от Конституция на Република България, тъй като не е разрешаван от въззивния съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 6.01.2014 г. по гр.д.№ 4423/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: