О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
София, 12.03.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на шести март, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 3887 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Х. и Д. И. Х. и двамата от гр. С., подадена от пълномощника им – адв. А срещу въззивно решение от 7.05.2008 год. по гр.д. № 836/2007 год. на Бургаския окръжен съд, с което е уважен предявеният установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и за отмяна по реда на чл.431, ал.2 ГПК /отм./на нот.акт.
Ответниците по касационната жалба Х. М. К. , М. М. В. , Т. М. П. , З. А. Б. , Е. А. И. , Г. Р. К. и М. И. М. в писмения отговор изразяват становище за оставяне в сила решението, като правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение постановено по реда на чл.218з ГПК /отм./ въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявеният от М. И. М. , Т. И. Б. , З. А. Б. , Е. А. И. , Г. Р. К. , А. Д. К. и Р. Д. Б. срещу С. А. Т. , Е. В. Т. , Х. Д. Х., Д. И. Х. и Р. А. Зафирова установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за 1/24 ид.ч. от земеделски земи, предмет на иска е бил отхвърлен и в тази част е постановил ново, с което е признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици общо на 1/24 ид.ч. от недвижимите имоти: пасище-мера с площ от 19 612 кв.м. в м. “К”, нива с площ от 9000 кв.м. в м.“А”, нива с площ от 8600 кв.м. в м. “М”, овощна градина с площ от 3799 кв.м. в м.”Л” и пасище-мера с площ от 18 800 кв.м. в м.”Ш”, всички в землището на с. Е., и е отменил нот.акт № 83/1997 г. за замяна на недвижимите имоти срещу движими вещи в размер на 1/24 ид.ч. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, с която е уважен установителният иск за собственост за 13/24 ид.ч. и е отменил н.а. № 83/1997 г. до размера на 13/24 ид.ч. Със същото решение е уважен предявеният от ищците иск по чл.108 ЗС срещу ответниците З, В. А. и Л. Т. Решението в частта, с която е обявен за нищожен договора за продажба на описаните в нот.акт № 93/97 г. имоти относно 4/6 ид.ч. и за отмяната на същия в тази част е влязло в сила.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите сочат като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Считат, че въззивния съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Същественият процесуалноправен въпрос е за наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК /отм./, когато нарушеното или накърено право може да се защити с осъдителен иск. Поддържа се, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани и представени са решения на ВКС.
Посочената практика касае правният интерес при предявяване на установителен иск, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на процеса, за наличието на която съдът следи служебно. Когато ищецът може да предяви осъдителен иск, недопустимо е предявяването на установителен. В случая ищците са предявили иск за обявяване договор за покупко-продажба на зем.земи по нот.акт № 93/97 г. за нищожен, установителни искове за собственост и за отмяна на нот.актове, в които са материализирани сключените след сделката по нот.акт № 93/97 г. сделки за същите недвижими имоти срещу прехвърлителите и приобретателите по тях, и ревандикационнни искове срещу последните приобретатели на имотите. Съдът е уважил предявеният срещу жалбоподателите установителен иск за собственост и е отменил нот.акт материализиращ договор за замяна, легитимиращ ги за собственици на зем. земи до размера на частите на ищците, прехвърлени по нищожната сделка. Поставеният от жалбоподателите въпрос е съществен, поради което следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 7.05.2008 год. по гр.д. № 836/2007 год. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е уважен предявеният срещу Х. Д. Х. и Д. И. Х. и двамата от гр. С., установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и за отмяна по реда на чл.431, ал.2 ГПК /отм./ на нот.акт за замяна № 83/97г., по касационна жалба на Х. Д. Х. и Д. И. Х. и двамата от гр. С., подадена от пълномощника им – адв. А.
У. на Х. Д. Х. и Д. И. Х. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :