Р Е Ш Е Н И Е
№ 1000
София, 25.01.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети декември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова изслуша докладвано от съдията Богданова гр.дело № 2086 / 2008 г.
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК вр. чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Б., П. Б. И. и И. К. И. срещу въззивно решение от 4.02.2008 г. по гр.д. № 1292/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 5.07.2006 г. по гр.д. № 3147/2004 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е унищожен сключеният на 1.10.2003 г. между М. А. А. и П. Д. Б. договор за продажба на наследство, на основание чл. 31, ал.1 ЗЗД. Жалбоподателите поддържат, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК /отм./
Ответната страна изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото,намира следното:
Касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение Софийски градски съд за да потвърди решението на Софийски районен съд, с което е уважен иска по чл.31, ал.1 ЗЗД е приел за установено, че договорът, с който М. А. е продал на П. Б. наследството останало от майка му Н. Т. Б. е унищожаем, тъй като към момента на подписването му прехвърлителят не е могъл да разбира и ръководи действията си. Въз основа на заключенията на основната и допълнителна съдебно-психиатрични експертизи на вещите лица Н. , Б. и К. , представените епикризи и решения на ТЕЛК е приел, че към сключване на договора М. А. е страдал от шизофрения, параноидна форма с пристъпно прогредиентно протичане. При този вид заболяване макар и да не е налице груба психотична симптоматика, личностовата промяна е свързана с недооценъчност и засягане на когнитивните функции. На 2.05. 2003 г. А. извършил тежък агресивен акт към случаен човек- нападнал млада жена, като заявил, че ще я убие, тъй като на този ден починала майка му. По този повод за първи път е бил настанен в психиатрична болница “С”, гр. Н., където бил на лечение в периода 3.05.2003 г. до 13.06.2006 г. Въз основа на показанията на свидетелката Т, на които съдът е дал вяра предвид това, че съответстват на заключенията на посочените по-горе вещи лица, е приел, че след проведеното лечение на А. в периода 3.05.2003 г. до 13.06.2006 г. същият не е приемал медикаменти по подържащата терапия, поради което отново е имал нужда от болнично лечение.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът е приел от правна страна, че към момента на сключване на сделката ищецът не е могъл да разбира и ръководи действията си, поради което искът по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е основателен.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно.
Фактическите констатации на съда съответстват на събраните по делото доказателства, на които съдът е обосновал изводите си за основателност на предявения иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. След като процесната сделка е извършена от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, тя подлежи на унищожаване съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. При установените по делото факти, че ищецът е страдал от шизофрения-параноидна форма, в резултат на което не е разбирал смисъла и значението на действията, които е извършил по сделка, правилно въззивният съд е приел за основателен и доказан предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД.
Доводът на жалбоподателите за недоказаност на иска е неоснователен. Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения на нормата на чл.188 ГПК /отм./. Поддържа се, че въззивният съд извършил едностранчива преценка на доказателствата, като възприел от представените по делото единична и две тройни медицински експертизи заключенията на тези вещи лица, според които към момента на сключване на сделката А. е бил в състояние, което не му позволявало да разбира и ръководи действията си, а не тези на останалите вещи лица, че е могъл да разбира и ръководи действията си. Неправилно въззивният съд възприел единичната експертиза изготвена от в. л. Банчева, която е прегледала ищеца в много по-късен момент, след извършване на сделката и нейното заключение за влошеното му състояние към момента на прегледа, не давало основание да се приеме, че състоянието му е било такова и към релевантния за спора момент- 1.10.2003 г. Неправилно не били кредитирани показанията на св. Г чрез които се установявало, че към момента на подписване на договора прехвърлителят е могъл да разбира и ръководи действията си.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че показанията на св. Т, заключенията на тези вещи лица установяващи, че към момента на сключване на сделката ищецът не е бил в състояние да разбира и ръководи действията си установяват факта, че към момента на подписване на договора ищецът е страдал от заболяване, лишаващо го от способността да разбира действията си. Изложил е съображения защо не кредитира показанията на св. И, както и защо не възприема заключенията на останалите вещи лица за здравословното му състояние към момента на сключване на сделката.
Право на въззивният съд, като инстанция решаваща спора по същество е да приеме за установен даден факт въз основа на показанията на част от свидетелите и да не кредитира показанията на други, като изложи за това своите съображения, както и да основе изводите за състоянието на ищеца на тази група вещи лица изразила мнение, че с оглед заболяването от което страда същият към момента на сключване на договора не е могъл да разбира и ръководи действията си. В случая съдът е изложил подробни мотиви защо не възприема заключенията на останалата група вещи лица, както и защо не кредитира показанията на св. И, с което процесуалните правила за преценка на доказателствата са спазени и касационният съд няма правомощия да извършва контрол на формираното вътрешно убеждение, което е негово право като решаващ съд съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./.
Неоснователно е оплакването, че по делото не били събрани доказателства установяващи психическото състояние на ищеца към момента на сключване на договора, както и че неправилно били приложени правилата за тежестта на доказване. Доводът се обосновава с обстоятелството, че ищецът не оспорил подписа си върху договора, от което следвало извод, че волеизявлението изхожда от него и е правно валидно. Предмет на доказване по настоящото дело е психическото състояние на ищеца към релевантния момент-1.10.2003 г., когато е подписал договора, т.е. дали е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, а не дали е подписал договора. Разпоредбата на чл.31 ЗЗД предполага лицето да е юридически дееспособно към момента на извършване на сделката, но да е било в състояние което не му позволява да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Останалите оплаквания са ирелевантни за изхода по настоящия спор, тъй като са извън предмета на доказване по предявения иск, с правно основание чл.31 ЗЗД.
Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, същото ще следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 4.02.2008 г. по гр.д. № 1292/2007 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: