1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№554
С.,22.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 987/2011 година
Производство по реда на чл.274, ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 14244 от 15.10.2010 год. по ч.гр.д.№ 8683/2010 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Разпореждане от 13.04.2010 г. по гр.д.№ 10788/2010 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу П. Д. К. за сумата 2 161, 02 лв., от които главница 1 980.41 лв., договорна лихва 172.28 лв. и наказателна лихва в размер на 8.33 лв., дължими по договор за издаване на кредитна карта от 13.05.2005 г.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въведеното с новия процесуален кодекс заповедно производство по същество се развива единствено въз основа на твърдения на заявителя – кредитор, без необходимост от представяне на каквито и да е доказателства за направените от страните възражения. В този смисъл съдът е бил длъжен да издаде заповед за изпълнение на парично задължение, дори приложеният документ по смисъла на чл.417, т.2 ГПК да е нередовен от външна страна или да не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
Като основания за достъп до касация подържа тези по чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Формулира следните правни въпроси от значение за изхода на делото: 1/ Приложима ли е в производството по чл.417 ГПК разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 ГПК предвид обстоятелството, че в заявлението следва да се посочи само документът, на който се основава вземането; 2./ какъв е обема на следващата се от съда проверка, като достатъчно ли е в „извлечението от сметка”, т.е. документкът по чл.417, т.2 ГПК да отразява от кога длъжникът е в забава, кои и колко месечни вноски е просрочил и т.н. Навежда довод,че по втория въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС- Определение № 757 от 28.12.2009 г. по ч.т.д.№ 827/2009 г., І т.о., Определение № 264 от 07.05.2009 г. по ч.т.д.№ 210/2009 г. на ВКС, І т.о.; Определение № 118 от 24.02.2009 год. по ч.т.д.№ 25/2009 год. на ВКС, ІІ т.о., както и с практиката на въззивните съдилища
Ответницата П. Д. К. не е изразила становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
Въззивният съд възприел изводите на районния съд, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист извлечение е нередовно, тъй като нито в него, нито в извлечението от счетоводната книга е посочено как се формират отделните задължения, като са цитирани само основания от договора, без да е приложен към делото, като е неясно заявено при какви обстоятелства кредитът е станал предсрочно изискуем – дали с изтичане на срока, за който е предоставен или поради неплащане в срок на отделни вноски и на кои и колко от тях, в какъв размер и с какъв падеж и с оглед на това да се направи извод кога е настъпила изискуемостта на вземането. В заключение е направен извод, че не е удостоверено подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради което въззивният съд потвърдил обжалваното разпореждане на районния съд.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Посочените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси са релевантни за спора, тъй като от тях зависи изходът на делото. Тези въпроси са решени в съответствие с практиката на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Налице е постоянна практика на ВКС, съгласно която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане – данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането, крайния срок за погасяване, за дължимия размер на кредита – главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени. Отразените данни в извлечението от счетоводните книги следва да се преценява във връзка с твърдението кога са спрели плащанията, кои вноски не са платени и с представените от заявителя договор за банков кредит и доказателства за уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост, ако не е уговорена автоматична изискуемост на кредита.
В настоящия случай в представеното извлечение от счетоводните книги не е посочено кои вноски и в какъв размер не са платени, като това не е посочено и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Банката-заявител е длъжна да посочи в заявлението обстоятелствата, въз основа на които е обявила кредита за предсрочно изискуем, и да удостовери тези обстоятелства с извлечението от счетоводни книги, договора за банков кредит и доказателства за изявената си воля, че счита кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, когато в договора за кредит е предвидена възможност по преценка на банката в определени условия кредитът да стане предсрочно изцяло или частично изискуем. Когато в заявлението не е посочено за кой период от време и в какъв размер кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита, т. е. не е посочено кога са спрели плащанията, кои и колко месечни вноски не са платени, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, не може да се извърши преценка от външна страна дали отразеното в извлечението от счетоводните книги удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане.
Поради това, като съобразено с постоянната съдебна практика на ВКС, не се налага постановеното от въззивния съд определение да бъде допуснато до касация. Посочените от частния жалбоподател определения на различни състави на ВКС не установяват разрешаване на релевантните за настоящия спор правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Различният изход на делата зависи от съдържанието на конкретните заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, съдържанието на отделните извлечения от счетоводни сметки и различните договорни клаузи.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14244 от 15.10.2010 год. по ч.гр.д.№ 8683/2010 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: