7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
гр. София, 21.12.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ :
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2679/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частни жалби (с идентично съдържание) вх. № 7364/08.08.2016 г. и вх. № 7397/08.08.2018 г. на „Елемент 7” ЕООД със седалище в [населено място], обл. Пазарджик, срещу определение № 313 от 20.12.2017 г., постановено по т. д. № 2651/2017 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение. Определението е обжалвано в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на „Елемент 7” ЕООД за отмяна на влязло в сила решение от 14.07.2017 г. по т. д. № 1204/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е нищожно и недопустимо поради постановяването му от „незаконен състав” с участието на съдии, по отношение на които са налице основания по чл.22, ал.1, т.5 и т.6 ГПК за отстраняване от делото и съществува съмнение в тяхната безпристрастност и независимост. Твърди, че след като решението, чиято отмяна се иска, е постановено от съдебен състав при Търговска колегия на ВКС, разпределянето на молбата за отмяна в същата колегия на съда съставлява нарушение на принципа за случайно разпределение на делата. С оглед на това твърдение прави искане всички съдии от Търговска колегия на ВКС да се отстранят от делото и то да бъде изпратено за разглеждане в Гражданска колегия на ВКС.
По същество жалбоподателят навежда оплаквания, че с обжалваното определение първият тричленен състав на ВКС неправилно е отрекъл правото му да иска отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 1204/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. Излага доводи, че след като е придобил спорното право, предмет на посоченото дело, в хода на процеса и е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, притежава необходимата легитимация да инициира производство за отмяна на решението. В частните жалби са развити и съображения за неправилност на решението, чиято отмяна се иска, както и на възприетата от първия тричленен състав на ВКС квалификация на въведените с молбата за отмяна основания по чл.303, ал.1 ГПК, които са неотносими към предмета на производството по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК и не следва да се обсъждат.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника „Никра Инвест Груп” ООД – [населено място], който изразява становище за неоснователност на частните жалби и за потвърждаване на обжалваното определение.
По делото е постъпило и „искане за допълване на Определение № 313 от 20.12.2017 г. по т. д. № 2651/2017 г. на Първо търговско отделение на ВКС и/или частна жалба срещу същото; Допълнение на писмена защита по т. д. № 2651/2017 г. на І Т. О. на ВКС”, подадено от „Елексир” ЕООД със седалище в [населено място], обл. Пазарджик, и заведено с вх. № 6506/05.07.2018 г. В същото е формулирано искане за допълване по реда на чл.253 ГПК на определението от 20.12.2017 г. в частта, с която е допусната до разглеждане по същество молбата на „Елексир” ЕООД за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 44/14.07.2017 г. по т. д. № 1204/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., с подвеждане на молбата за отмяна и под отменителното основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Посочено е при условията на евентуалност, че ако не бъде уважено по реда на чл.253 ГПК, искането следва да се счита за частна жалба против определението с оглед неправилното недопускане на молбата за отмяна за разглеждане и на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Определянето на предмета на производството за отмяна по реда на Глава 24 ГПК и преценката под кой от фактическите състави на чл.303 ГПК и чл.304 ГПК следва да се подведат поддържаните от молителя отменителни основания е правомощие на съдебния състав, разглеждащ молбата за отмяна. В рамките на тези правомощия съдебният състав разполага с процесуалната възможност да промени първоначално възприетата в определението по чл.307 ГПК квалификация на основанието/основанията за отмяна – както по възражение на страните, така и по свое усмотрение. В случая съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, не се е произнесъл по поддържаното като приоритетно искане за допълване на определението от 20.12.2017 г., поради което не е изпълнено поставеното от молителя/частен жалбоподател условие искането да бъде разгледано като частна жалба в случай, че не бъде уважено по реда на чл.253 ГПК. По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че не е сезиран надлежно с частна жалба от страна на „Елексир” ЕООД и че след връщане на делото съдебният състав, разглеждащ молбата за отмяна, следва да се произнесе по допустимостта и основателността на искането (приложено на л.76 от настоящото дело) за допълване на определение № 313 от 20.12.2017 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
По повдигнатия в частната жалба на „Елемент 7” ЕООД предварителен въпрос за отстраняване на всички съдии от Търговска колегия на ВКС от разглеждане на жалбата :
В рамките на производството по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК съдебният състав, на който частната жалба е разпределена за разглеждане съобразно принципа за случайно разпределение на делата, е компетентен да се произнесе единствено дали са налице основания по чл.22, ал.1 ГПК за отстраняване от разглеждането на жалбата на участващите в него съдии от Търговска колегия на ВКС. След обсъждане на твърденията и доводите в частната жалба и след запознаване с делото членовете на съдебния състав не констатират по отношение на някой от тях да съществуват основания от кръга на предвидените в чл.22, ал.1 ГПК, които да налагат отстраняването им от разглеждане на жалбата. Произнасянето по въпроса дали има основания по чл.22, ал.1 ГПК за отстраняване от делото на други съдии от Търговска колегия на ВКС е извън правомощията на настоящия съдебен състав и развитието на производството по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК не е обусловено от неговото разрешаване.
По допустимостта на частната жалба на „Елемент 7” ЕООД :
Частната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от легитимиран да обжалва правен субект, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
По основателността на частната жалба на „Елемент 7” ЕООД :
Производството по т. д. № 2651/2017 г. е образувано пред ВКС, Търговска колегия, по подадена от „Елемент 7” ЕООД и „Елексир” ЕООД молба за отмяна на влязлото в сила решение № 44/14.07.2017 г., постановено по т. д. № 1204/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. С посоченото решение, след отмяна на решение № 201 от 03.08.2011 г. по гр. д. № 228/2011 г. на Видински окръжен съд, е отхвърлен предявеният от „Елексир” ЕООД против „Никра Инвест Груп” ООД (правоприемник на „Видин филм” ООД) иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, индивидуализиран в решението. Молителят „Елемент 7” ЕООД е обосновал активната си процесуална легитимация в производството за отмяна с обстоятелството, че със сключен в хода на производството по т. д. № 1204/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., договор за цесия от 17.11.2016 г. е придобил правата на „Елексир” ЕООД по предварителния договор за покупко – продажба и е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което е отхвърлен искът на праводателя му по чл.19, ал.3 ЗЗД.
С обжалваното определение № 313 от 20.12.2017 г. състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е допуснал до разглеждане по същество подадената от „Елексир” ЕООД молба за отмяна, след като е приел, че в качеството на страна по т. д. № 1204/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., дружеството е легитимирано за иска отмяна на влязлото в сила решение на въведеното с молбата основание – чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Със същото определение съдебният състав е оставил без разглеждане молбата за отмяна на „Елемент 7” ЕООД, преценявайки я като процесуално недопустима. В мотивите към определението са изложени съображения, че процесуално легитимирани да искат отмяна са само страните по делото, приключило с влязлото в сила решение, или техните универсални правоприемници, а в хипотезата на чл.304 ГПК – трето лице, което има качеството на необходим другар на някоя от страните, но не е участвало в делото. Като е съобразил, че молителят „Елемент 7” ЕООД не е участвал като страна в производството по т. д. № 1204/2011 г., не е обосновал качеството си на необходим другар и не е установил качеството си на универсален правоприемник на страна по делото, а е придобил спорното право с договор за цесия от 17.11.2016 г., съдебният състав е направил извод, че молбата за отмяна е недопустима и не следва да се разглежда по същество.
Обжалваното определение е валидно и допустимо.
Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател за нищожност и за недопустимост на определението поради постановяването му от „незаконен състав” с участието на съдии, по отношение на които са съществували основания по чл.22, ал.1, т.5 и т.6 ГПК за отстраняване от делото, както и в нарушение на принципа за случайно разпределение на делата. Образуваното по молбата за отмяна т. д. № 2651/2017 г. е изпратено за разглеждане в Търговска колегия на ВКС в съответствие с установените критерии за разпределяне на делата между отделните колегии на ВКС, след като е съобразено, че страните в производството за отмяна са търговци. Към делото е приложен протокол за избор на съдия – докладчик, осъществен съобразно принципа за случайно разпределение на делата, а изборът на докладчик е предопределил и членовете на съдебния състав. Тримата членове на съдебния състав, постановил обжалваното определение, заемат длъжността „съдия във ВКС” и произнасянето по допустимостта на молбата за отмяна е извършено в рамките на възложената им от закона правораздавателна компетентност. Преценката за недопустимост на молбата е извършена в пределите на сезиране от страните и в кръга на правомощията, произтичащи от приложимите в производството за отмяна по Глава 24 ГПК общи и специални разпоредби на процесуалния закон. Изложеното обосновава извод, че обжалваното определение не е нито нищожно, нито недопустимо. Релевираният от частния жалбоподател порок – участие в съдебния състав на съдии, които е следвало да се отстранят от разглеждането на делото на основанията по чл.22, ал.1, т.5 и т.6 ГПК, е неотносим към валидността и към допустимостта на определението. Евентуалните нарушения на чл.22 ГПК биха обусловили процесуална незаконосъобразност на определението като основание за неговата неправилност, но не водят до нищожност или недопустимост на същото.
Определението е правилно.
Отмяната на влязло в сила решение по реда на Глава 24 ГПК е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които са неправилни поради наличие на изчерпателно изброените в чл.303, ал.1 ГПК и чл.304 ГПК основания. В случаите по чл.303, ал.1 ГПК легитимацията за иницииране на производство за отмяна принадлежи на „заинтересованата страна”, т. е. на лицето, което е участвало като страна по делото, приключило с влязлото в сила решение, и е засегнато от неблагоприятните му последици вследствие проявление на основанията по т.1 – т.7 на чл.303, ал.1 ГПК, а при настъпило след влизане на решението в сила правоприемство – на правоприемниците на заинтересованата страна. В хипотезата на чл.304 ГПК отмяна може да иска и лице, което не е участвало като страна по делото, но е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението при предпоставките по чл.216, ал.2 ГПК. Предвид изричното препращане в чл.304 ГПК към чл.216, ал.2 ГПК, в практиката на ВКС е възприето разрешението, че активната легитимация за подаване на молба за отмяна по чл.304 ГПК принадлежи само на посочените в чл.216, ал.2 ГПК лица – необходимите другари на някоя от страните, които макар да не са били конституирани като страна в процеса, са обвързани от влязлото в сила решение по иска на/срещу техния другар поради съвместното притежание и неделимост на спорното право или естеството на правопораждащия спорното правоотношение факт. Според разясненията в т.10 от съобразителната част на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2014 г. по тълк. д. № 7/2014 г., отмяната по чл.304 ГПК защитава определена категория трети лица, които не са участвали в делото, по което е постановено влязлото в сила решение, а именно – лицата, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така, че биха били необходими другари, ако бяха конституирани като главна страна; Отмяната по чл.304 ГПК е средство за защита на правото на иск на молителя като главна страна, на правото му да участва лично или чрез представител във висящото производство, с цел да се освободи от обвързващата го сила на пресъдено нещо като възобнови висящността на процеса с негово участие.
Частният жалбоподател „Елемент 7” ЕООД е обосновал процесуалната си легитимация в производството за отмяна с качеството си на частен правоприемник на една от страните по делото, приключило с влязлото в сила решение – ищецът „Елексир” ЕООД. Както е посочено в молбата за отмяна, частното правоприемство е възникнало по силата на договор за цесия от 17.11.2016 г., сключен в хода на производството по т. д. № 1204/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., с който ищецът е прехвърлил на частния жалбоподател правата си по предварителния договор, предмет на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД.
Въпреки, че по разпореждане на закона – чл.226, ал.3 ГПК, силата на пресъдено нещо на решението за отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД се разпростира и по отношение на частния жалбоподател, той не е легитимиран да иска отмяна на решението на основанията по чл.303 ГПК. Безспорно е, че жалбоподателят не е участвал като страна по делото, в което е постановено решението, и с оглед на това той няма качеството на „заинтересована страна” по смисъла на чл.303, ал.1, изр.1 ГПК. Доводът в частната жалба, че поради очертаните в чл.298, ал.2 ГПК субективни предели на силата на пресъдено нещо правото на отмяна по чл.303 ГПК принадлежи освен на страните и на техните универсални правоприемници, също и на частните правоприемници, не води до извод, че частният жалбоподател е легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение, с което е отхвърлен искът на първоначалния носител на правата по предварителния договор (ищец в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД). Правото на правоприемниците да инициират производство за отмяна на влязло в сила решение на основанията по чл.303, ал.1 ГПК предполага правоприемството да е настъпило след влизане на решението в сила, т. е. след формиране на силата на пресъдено нещо. В случая частното правоприемство е настъпило преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска, и преценката дали частният жалбоподател има право да иска отмяна на решението е подчинена на правилата на чл.226 ГПК. При прехвърляне на спорното право в хода на процеса законът не гарантира участие на приобретателя като страна по делото и доколкото няма спор, че жалбоподателят не е бил конституиран като ищец в производството по т. д. № 1204/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. (за което не е съществувала и процесуална възможност с оглед етапа, на който се е намирало делото), той не е титуляр на правото да иска постановеното без негово участие решение да бъде отменено на основанията по чл.303 ГПК.
По отношение на частния жалбоподател не е осъществена и хипотезата на чл.304 ГПК, тъй като той няма качеството на необходим другар на първоначалния ищец „Елексир” ЕООД и не е съществувало основание да участва в делото като главна страна (ищец). Договорът за цесия от 17.11.2016 г. няма за последица възникване на общи права между цедента и цесионера, пораждащи за цесионера „Елемент 7” ЕООД самостоятелно право на иск за защита на правата по предварителния договор, паралелно с правото на иск на участващия в делото ищец – цедентът „Елексир” ЕООД. Целта, с която е сключен договорът за цесия, е твърдените от цедента права по предварителния договор, предмет на защита с предявения конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, да бъдат прехвърлени на неучастващия в делото цесионер – жалбоподателят „Елексир” ЕООД. С оглед на целта, с която е сключен, и на присъщите му правни последици договорът за цесия е несъвместим с института на необходимото другарство по чл.216, ал.2 ГПК, поради което от него не произтича право за жалбоподателя да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.304 ГПК.
По изложените съображения изводът на първия състав на ВКС за недопустимост на подадената от „Елексир” ЕООД молба за отмяна на влязлото в сила решение по т. д. № 1204/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., е правилен и определението, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане, следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са оплакванията в частната жалба за постановяване на определението в нарушение на разпоредбите на чл.22, ал.1, т.5 и т.6 ГПК. Твърденията на частния жалбоподател, че по отношение на участвалите в първия тричленен състав на ВКС съдии са били налице основания по чл.22, ал.1, т.5 и т.6 ГПК, съставляващи пречка за участието им в производството за отмяна по т. д. № 2651/2017 г., не са подкрепени с доказателства и не намират опора в данните по делото. Поради това следва да се приеме, че не са допуснати твърдените нарушения на процесуалните правила, гарантиращи безпристрастността на съдебния състав и правото на жалбоподателя на справедлив процес.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, определение № 313 от 20.12.2017 г. по т. д. № 2651/2017 г. в обжалваната част, с която е оставена без разглеждане молбата на „Елемент 7” ЕООД за отмяна на влязло в сила решение от 14.07.2017 г. по т. д. № 1204/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.
Да се докладва на състава, пред който е образувано производството за отмяна, приложеното на л.76 от настоящото дело „искане за допълване” с вх. № 6506/05.07.2018 г., подадено от „Елемент 7” ЕООД – [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :