4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 468
гр. София, 22.06.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08 юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №293/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр.Стара З. срещу решение № 94 от 09.12.2011 г. по в.т.д. № 665/2011 на ОС-гр. Стара З., с което е потвърдено изцяло първоинстанцинното решение №905/27.07.2011 г. по т.д. №3719/2010 г. на РС-Ст.З., с което е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД срещу [фирма]-гр.Нова З. за присъждане на сумата т 25 000 лева-обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на пропуснатите ползи в размер на средния пазарен наем на верижен трактор ДТ 75, двигател 082728, рама №101216 за периода от 01.02.2006 г. до 04.05.2010 г. В жалбата се излагат доводи и оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответната страна не изразява становище .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че е сезиран от страна на [фирма]-гр.Стара З. с иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД срещу [фирма]-гр.Нова З. за присъждане на сумата 25 000 лева-обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на пропуснатите ползи в размер на средния пазарен наем на верижен трактор ДТ 75, двигател 082728, рама №101216 за периода от 01.02.2006 г. до 04.05.2010 г.. Въззивният съд на база съответните писмени доказателства установява, че ищецът [фирма] като продавач е сключил със З. З. на 11.11.2002 г. договор за продажба на изплащане на процесния трактор. С последващо споразумение от 20.12.2005 г. страните по предходния договор се споразумяват, че прекратяват отношенията помежду си възникнали от договора за продажба, като вещта се оставя в база на ответника [фирма] за предлагане от негова страна на трактора за продажба на трети лица. От показанията на разпитаните в производството двама души свидетели, които не са служители в дружествата-страни по настоящия спор се установява, че същите са участвали в организацията на превоза и доставянето на трактор от същия вид и модел от база на ответника в база на ищеца в [населено място] през 2007 г.. С оглед така възприетите за доказани факти, съставът на решаващия въззивен съд е направил извода за липса на изпълнен фактически състав на обогатяване на ответника за сметка обедняването на ищеца в хипотезата на чл.59 ал.1 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат следните правни въпроси като обуславящи изхода на спора: за допустимостта и кредитирането на свидетелски показания събрани след срока указан от съда, с оглед разпоредбата на чл.40 и чл.64 ал.1 ГПК/отм./, представляват ли доказателства събраните в наказателното производство писмени обяснения на ответника, следва ли съдът да изложи изрични мотиви, защо кредитира свидетелски показания, следва ли съдът да обсъди приет като доказателство официален документ-докладна записка на служител от РПУ и нейната доказателствена сила по чл.179 ГПК/отм./ и може ли със свидетелски показания да се приеме за доказано предаването на движима вещ на юридическо лице, без да е ясна самоличността на физическото лице, което я е приело.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. По тези законови критерии като релевантен за изхода на спора в настоящият случай се явява само въпросът за допустимостта и кредитирането на свидетелски показания, събрани след срока указан от съда, с оглед разпоредбата на чл.40 и чл.64 ал.1 ГПК/отм./, доколкото се отнася до приетия за доказан изключващ спорното право на ищеца факт на обратното предаване на вещта на последния от страна на ответника. Принципният положителен отговор на този въпрос следва от изразеното в т.6 от ТР№1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС , което допуска по реда на отменения ГПК/1952 г./ разпит на свидетели, неразпитани по вина на страната в първата инстанция да се допуска за пръв път дори във въззивната , евентуално с понасяне на санкцията по чл.65 ГПК/отм./. Останалите въпроси: представляват ли доказателства събраните в наказателното производство писмени обяснения на ответника, следва ли съдът да изложи изрични мотиви, защо кредитира свидетелски показания, следва ли съдът да обсъди приет като доказателство официален документ-докладна записка на служител от РПУ и нейната доказателствена сила по чл.179 ГПК/отм./ не са обуславящи изхода на конкретния спор, доколкото решаващите изводи на съда не са основани на отговора на тези въпроси и следователно независимо от отговора им произнасянето по същество не би се променило. От своя страна въпросът, може ли със свидетелски показания да се приеме за доказано предаването на движима вещ на юридическо лице, без да е ясна самоличността на физическото лице, което я е приело, изобщо не е правен въпрос, тъй като не се отнася до приложението на конкретна правна норма, а засяга логическата обоснованост на един извод за съществуването на определен факт и би могъл да има отношение за правилността на обжалваното решение в контекста на оплакване за необоснованост. Правилността на решението, обаче, не е предмет на разглеждане от ВКС в настоящата фаза по преценка основанията за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.т. 1-3 ГПК. Според становището изразено в т.1 на ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правен въпрос, който да обуславя изхода на конкретния спор, само по себе си е основание за недопускане до касация. Ето защо, по изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване по отношение на обжалваното решение. С оглед изложеното, ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 94 от 09.12.2011 г. по в.т.д. № 665/2011 на ОС-гр. Стара З.,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.