ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 747
София, 22. юни 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 30 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 30.09.2011 г. по гр.д. № 988/2011, с което е потвърдено решението на Софийския окръжен съд от 05.11.2011 г. по гр.д. № 136/2010, с което са отхвърлени предявените частични искове по чл. 74 ЗЧСИ и чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], С., представляван от адв. Н. Г. от САК, който го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за пределите на процесуалната принуда при изпълнение на парично вземане, за правното значение на липсата на изпълняемо право, за задължението на съдебния изпълнител да върне запорираните вещи на длъжника, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Г. Н. К. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят обжалваното решение или нямат претендираното значение, тъй като въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в продадения на публична продан недвижим имот на длъжника са се намирали негови движими вещи, които са били описани и предоставени на пазач. При въвода на купувача от публичната продан във владение на имота са намерени част от тези вещи, които са пренесени в отделни помещения, които са запечатани от съдебния изпълнител и е назначен друг пазач, като е определен срок на длъжника да ги изнесе. В резултат на тези действия на съдебния изпълнител длъжникът не е увреден с цената им поради обстоятелството, че е бил допуснат от купувача да изнесе част от вещите си, но не е успял да ги изнесе всичките.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (противоречива задължителна практика не е посочена) нито се разрешават се противоречиво от съдилищата (противоречива практика не е представена). Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съдебният изпълнител отговаря за вредите от процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение, а кредиторът – за вредите от материално незаконсъобразното. Процесуално незаконосъобразно е принудителното изпълнение извън обективните и субективните предели на изпълнителния лист и когато предприетите действия не отговарят на правилата за съответния изпълнителен способ, а материално незаконосъобразно е принудителното изпълнение без да съществува изпълняемо право и върху имущество, което не принадлежи на длъжника. Съдебният изпълнител има задължение да върне запорирани и описани вещи на длъжника само ако той ги е приел за пазене (тази възможност съществува само за ЧСИ). Поверени ли са описаните вещи за пазене на пазач, той отговаря както за неизпълнение на разпорежданията на съдебния изпълнител, така и за вреди в случай на повреждане, унищожаване или изгубване на вещите.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 30.09.2011 г. по гр.д. № 988/2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.