РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 206
София, 28.08.2018 година
ГАЛИНА ЗАХАРОВА – председател на второ наказателно отделение във Върховния касационен съд, като разгледах молбата на В. Н. Н. срещу присъда по в.н.ч.х.д. № 185/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с вх. № 7953 от 28.08.2018 г.,
УСТАНОВИХ:
С присъда № 13 от 24.01.2018 г. по н.ч.х.д. № 2604/2017 г. Районен съд – Плевен е признал за виновен подсъдимият В. Н. в извършването на престъпления по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК и чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е наложил едно общо най-тежко наказание глоба в размер на 5000 лв., което на осн. чл. 24 от НК е увеличено с 1000 лв. На основание чл. 23, ал. 2 от НК към определеното на подсъдимия наказание е присъединено и наложеното му наказание обществено порицание.
Присъдата на първостепенния съд е атакувана от подсъдимия Н. пред Окръжен съд – Велико Търново, където е образувано в.н.ч.х.д. № 185/2018 г., приключило с въззивна присъда № 86 от 07.06.2018 г. С нея първоинстанционния съдебен акт е отменен в частите: относно признаването на подсъдимия за виновен по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; относно приложението на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК, както и на чл. 24 от НК, като подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Присъдата на Районен съд – Плевен е изменена в частта, с която на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 5000 лв. и обществено порицание, вместо което на основание чл. 78а, ал. 1 от НК въззивният съд го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба от 1000 лв. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
Срещу окончателната присъда на въззивната инстанция осъденият В. Н. е депозирал жалба /именувана „молба“/ пред Апелативен съд – Велико Търново. С разпореждане от 01.08.2018 г. заместник-председателя и ръководител на Наказателното отделение при Великотърновския апелативен съд е отказал образуването на производство и е върнал делото на окръжния съд за администриране на жалбата.
С определение от 06.08.2018 г. Окръжен съд – Велико Търново е върнал жалбата на В. Н., с аргумент, че атакуваният акт не подлежи на касационно обжалване. Съдът е указал, че връщането подлежи на обжалване пред ВКС в 7-дневен срок от съобщаването.
Във Върховния касационен съд е постъпило изложение от В. Н., озаглавено „частна жалба срещу разноските в кориците на делото“, получено в деловодството на Окръжен съд – Велико Търново по пощата, с клеймо от 23.08.2018 г. От съдържанието му не може да се направи извод кой съдебен акт се обжалва, по какви съображения и в какво се състои недоволството на жалбоподателя. В процесуалния документ са формулирани единствено твърдения относно биографичните данни на подателя, данни за граждански спорове и изпълнителни дела, по които той и съпругата му са страни и др. Поради това, така подаденото изложение не съставлява годно основание за образуване на касационно производство.
Извън изложеното, поначало дори да се приеме, че жалбоподателят изразява недоволство от постановеното на 06.08.2018 г. определение на Окръжен съд – Велико Търново, е необходимо да се уточни, че този съдебен акт не подлежи на обжалване по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК.
Въпреки че неправилно окръжният съд е посочил в определението си, че връщането на жалбата подлежи на проверка от Върховния касационен съд, указанието му и предоставения срок не могат да дерогират закона.
На контрол по чл. 351, ал. 6 от НПК подлежат само тези определения, с които е върната като недопустима подадена касационна жалба срещу постановен въззивен съдебен акт, който съгласно чл. 346 от НПК подлежи на касационно обжалване. В настоящия случай, такава хипотеза не е налице. Във визираната процесуална норма изчерпателно и лимитативно са посочени съдебните актове, подлежащи на контрол пред ВКС. Съгласно т. 2 на посочената разпоредба това са новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен тези, с които деецът е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК.
Въззивната присъда, постановена по в.н.ч.х.д. № 185/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново е окончателна, и самата тя не подлежи на касационно разглеждане, поради което и подадената частна жалба не може да инициира производство по чл. 351, ал. 6 от НПК пред Върховния касационен съд. В този смисъл са и дадените указания с писмо с изх. № И-329/02.05.2018 г. на заместник-председателя на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателната колегия.
Предвид изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на производство пред ВКС.
Делото да се върне на първоинстанционния съд – Районен съд – Плевен.
Препис от разпореждането да се изпрати на В. Н. Н..
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ГАЛИНА ЗАХАРОВА СМ