РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 170
София, 18.07.2018 година
Галина Захарова – председател на второ наказателно отделение във Върховния касационен съд, като проверих изпратеното на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, вр. чл. 135, ал. 4 от АПК н.а.х.д № 7005/2018 г. по описа на Софийски районен съд, постъпило във ВКС с вх. № 7076 от 18.07.2018 г.
установих:
В Софийски районен съд е било образувано н.а.х.д № 12277/2017 г. по жалба от [фирма] срещу НП № 797/2016 г. от 21.04.2017 г. на Началника на Митница Столична. С разпореждане № 209512 от 08.09.2017 г. съдията докладчик е прекратил съдебното производство по н.а.х.д № 12277/2017 г. на СРС и е изпратил делото на Районен съд–Царево по компетентност.
Въз основа на горното, в Районен съд–Царево е било образувано н.а.х.д № 884/2017 г., приключило с решение № 268/18.12.2017 г., с което е отменено атакуваното НП № 797/2016 г. от 21.04.2017 г. на Началника на Митница Столична.
Горепосоченото решение е било обжалвано от Митница гр. София пред Административен съд–Бургас, който с решение № 685/11.04.2018 г., постановено по к.а.н.д. № 441/2018 г. обезсилил решение № 268/18.12.2017 г. по н.а.х.д № 884/2017 г. на РС–Царево и изпратил делото по подсъдност на СРС. В мотивите си касационната инстанция посочва, че постановеният от РС–Царево окончателен съден акт е недопустим, доколкото този съд не е бил териториално компетентен да се произнесе по жалбата срещу наказателното постановление.
Предвид извършената от Административен съд–Бургас контролна дейност, в Софийски районен съд е било образувано настоящото постъпилото във ВКС н.а.х.д № 7005/2018 г. С определение № 450845 от 16.07.2018 г. съдията докладчик, доколкото е изложил несъгласието си с постановения от административната инстанция съдебен акт, е приел, че е налице възникнал спор за подсъдност между СРС и Административен съд–Бургас, поради което е прекратил образуваното пред него производство по н.а.х.д № 7005/2018 г. и е изпратил делото на ВКС.
Съобразявайки гореизложеното намирам, че Върховният касационен съд не е сезиран със същински спор за подсъдност по следните съображения:
Образуваното и развило се пред Административен съд–Бургас производство е било по реда на чл. 63 от ЗАНН, в което последният е действал като редовна касационна инстанция, а не първоинстанционна такава. Поради което и в рамките на своята компетентност, административният съд е разгледал атакуваното пред него решение № 268/18.12.2017 г. по н.а.х.д № 884/2017 г. на РС–Царево и е взел отношение във връзка с неговата допустимост. От мотивите на касационния съдебен акт по никакъв начин не се извлича становище на Административен съд–Бургас, че последният не се счита компетентен да разгледа делото, а са развити подробни съображения в насока кой съд измежду СРС и РС–Царево е бил териториално компетентен да разгледа жалбата от [фирма] срещу НП № 797/2016 г. от 21.04.2017 г. на Началника на Митница Столична. Принципно е положението, че спорът за подсъдност възниква между две конкретни съдилища, всяко от които преценява, че не е компетентно да разгледа и реши делото, и същевременно намира, че е компетентен другият съд. Именно за да се преклудира възможността за взаимно препращане на делото между „изпращащия” и „приемащия” съд, всеки от които счита, че не е компетентен да разгледа делото, законодателят е предвидил процедурата по чл. 44, ал. 1 от НПК. А видно от гореописаната хронология, настоящият случай не е такъв.
Предвид изложеното намирам, че е недопустимо образуването на частно касационно производство по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК, вр. чл. 135, ал. 4 от АПК, доколкото ВКС не е сезиран със същински спор за подсъдност, поради което
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на частно производство пред Върховния касационен съд на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, вр. чл. 135, ал. 4 от АПК.
Прекратеното н.а.х.д № 7005/2018 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, да се върне на Софийски районен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
КХ