РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 253
София, 07.11.2018 година
Галина Захарова – Председател на второ наказателно отделение на Върховния касационен съд, като разгледах касационна жалба на адв. Н. М., повереник на частния тъжител и граждански ищец Н. Н., срещу решение № 860 от 31.07.2018г. по в.н.ч.х.д. № 3337/2017г. по описа на Софийски градски съд, с вх. № 10326/06.11.2018г. на ВКС,
УСТАНОВИХ:
С присъда от 22.03.2013 г. по нчхд № 3361/2011г., СРС е признал подсъдимата Р. В. в. З. за невиновна за извършени престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т.1 и 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С присъдата са отхвърлени предявените от тъжителя Н. М. Н. граждански искове срещу подсъдимата Р. В. в. З., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от престъпните деяния.
Срещу така постановената присъда е била подадена въззивна жалба от тъжителя и граждански ищец Н. М. Н., по която е бил образувано внчхд № 573/2016г. по описа на СГС. С решение от 12.07.2018 г. по същото въззивно дело СГС на основание чл. 334, ал. 1, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е отменил първоинстанционната присъда в наказателната й част и е прекратил наказателното производство по повдигнатите с тъжбата обвинения за извършени престъпления от Р. В. в. З., като е потвърдил присъдата на СРС в гражданската й част.
С решение № 116 от 10.07.2017г. по нд № 323/2017г. ВКС, първо наказателно отделение, е отменил въззивното решение от 12.07.2016г. в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда в гражданската й част и е върнал делото за ново разглеждане в отменените части на СГС.
След така постановеното от ВКС връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС, е образувано внчхд № 3337/2017г., по което с решение № 860/31.07.2018г. е потвърдена присъда от 22.03.2013г. по нчхд № 3361/2011г. на СРС, в частта, в която са отхвърлени предявените от тъжителя Н. граждански искове срещу подсъдимата Р. В. ван З.. В решението изрично е посочено, че не подлежи на обжалване и протест.
Срещу постановения въззивен акт, чрез СГС до ВКС, е депозирана настоящата касационна жалба от адв. Н. М., ведно с допълнение към същата, заявления /последното с вх. № 143417/ 05.11.2018г. по описа на СГС/ и приложени ксерокопия на решения на ВКС и ВС.
С разпореждане на съдията на СГС от 02.11.2018г. е указано книжата представени по касационния жалбоподател, ведно с нчхд № 3361/2011г. по описа на СРС, да се изпратят на ВКС по компетентност.
Намирам, че делото неправилно е придвижено до ВКС, като не са налице основания за образуване на касационно производство.
Разпоредбата на чл. 351, ал. 5 от НПК възлага на съдията от въззивния съд задължителна предварителна дейност, чрез която се установява възможността сезиращите документи да предизвикат касационна проверка. Проверката на допустимостта и редовността на сезиращите документи обхваща въпросите: дали с тях се атакува подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, дали правото на жалба е упражнено в установения от закона срок, дали са подадени от легитимирана страна, дали по форма и съдържание са съответни с изискванията на чл. 351, ал. 1 и ал. 3 от НПК. Първоначална преценка на допустимостта и редовността на постъпилите жалби и протести винаги предхожда администрирането им, поради което така дължимата проверка е в правомощията единствено на въззивния съд, а не на ВКС.
В случая, съдията – докладчик от СГС е следвало да констатира началният, неотстраним недостатък на касационната жалба, а именно, че е подадена срещу акт, неподлежащ на касационно разглеждане, след което да върне жалбата на подателя й на основание чл. 351, ал. 1, т. 3 от НПК, като осигури възможност за обжалване по реда чл. 351, ал. 6 от НПК.
Процедурата по чл. 351, ал. 5 от НПК не е самоцелна, а има конкретно предназначение – да гарантира на страните правото на обжалване. Съгласно чл. 351, ал. 5 тя е приложима към жалби и протести срещу актове на въззивния съд: а) предвидени в чл. 346 НПК и б) такива, които не подлежат на разглеждане по касационен ред. Втората група актове – неподлежащите на касационна проверка – включва не всякакви актове извън обхвата на чл. 346 от НПК в широк смисъл, а само онези, които са постановени по реда на глава двадесет и първа от НПК. По отношение жалбите и протестите срещу такива актове би могъл да съществува спор относно допустимостта на касационната проверка, поради което е и предвидена гаранцията на чл. 351, ал. 6 от НПК.
Направените констатации обуславят необходимостта делото да се върне на СГС, който да изпълни процедурата по чл. 351, ал. 5 от НПК, с всички произтичащи от това последици.
Поради изложените съображения,
РАЗПОРЕЖДАМ:
Отказвам образуване на касационно производство пред ВКС.
Препис от настоящето разпореждане да се изпрати на адв. Н. Х. М. и Н. Н. на посочения в жалбата адрес.
Делото, ведно с препис от настоящето разпореждане да се върне на СГС за изпълнение на процедурата по чл. 351, ал. 5 от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОТДЕЛЕНИЕ:
ст