2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 478/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 518
гр. София,25.06. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 478 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Н. Г. М. и Л. Н. М. обжалват решение № 497 от 11.11.2012 г. по гр. д. № 875/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация [фирма] [населено място], В. Д. П., Д. К. Р. и С. Х. Л. не вземат становище.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение № 2269 от 28.01.2009 г. по гр. д. № 252/06 г. Районен съд [населено място] е отхвърлил предявения от М. П. – М. срещу [фирма] иск за собственост на ? ид. ч. от двуетажна масивна жилищна сграда застроена на 160 кв. м. в парцел ХІV в кв. 23 по З. на [населено място] и на ? ид. ч. от дворното място, съставено от имоти пл. № 890 и 891, както и иска за заплащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Отхвърлил е иска срещу В. П. за собственост на двуетажна масивна сграда със застроена площ 100 кв. м. в парцела и иск по чл. 59 ЗЗД. Отхвърлил е исковете срещу С. Л. и Д. Р. за собственост върху ? ид. ч. от масивна стопанска сграда и за заплащане на обезщетениепо чл. 59 ЗЗД. Отхвърлил е иска по чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ за отмяна на нотариални актове № 31/97 г., № 12/95 г., № 149/01 г. и № 109/01 г. Признал е за недоказано оспорването на удостоверение № 406 от 31.05.2006 г. и на декларации № 1079 и 1080 от 19.12.2001 г.
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд в частта, в която са отхвърлени предявените срещу [фирма] и В. П. искове, като е прекратил производството в тази част. Потвърдил е решението в останалата му част. Изложил е съображения, че с влязло на 06.07.2011 г. в сила решение по гр. д. № 1274/05 г. на Районен съд [населено място] са отхвърлени предявените от М. П. – М. срещу [фирма] и В. П. искове, които са идентични по предмет и страни, затова исковете предмет на настоящото дело били недопустими. За да потвърди решението в частта, в която исковете срещу С. Л. и Д. Р. са отхвърлени съдът приел, че ищцата не доказала че нейната наследодателка Е. В. е придобила собствеността на имотите. Затова искът за собственост бил неоснователен, както и обективно съединения иск по чл. 59 ЗЗД. Искът по чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ също бил неоснователен, тъй като исковете за собственост били неоснователни.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторите са записали въпроси „ … на обезсилване подлежи решението на повторно заведеното дело само в случаите на идентичност на предметите на двете дела” и „ …. че ако на едно основание ревандикационния иск е бил отхвърлен, няма пречка ищецът да предяви отново иск с правно основание чл. 108 ЗС на друго основание.” Твърдят че има основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, но не посочват противоречива съдебна практика.
Настоящият състав приема, че въпросите са неотносими към спора. В случая не се касае за повторно предявен иск, а за идентични по страни и предмет искове, по които вече има постановено влязло в сила решение. Следва да се посочи също така, че претенцията си за собственост и по двете дела ищцата обосновава с едни и същи факти – придобиване вследствие на наследствено правоотношение. С оглед на изложеното, касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 497 от 11.11.2012 г. по гр. д. № 875/10 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: