О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
София, 25.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1209 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. М. И. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Н. В., против въззивното решение № 1442 от 18 март 2011 г., постановено по гр.д. № 13763 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което е оставено в сила решение № І-24-88 от 2 август 2010 г., постановено по гр.д. № 31358 по описа на районния съд в гр. София за 2008 г. за отхвърляне на исковете на Н. И. за осъждането на И. Т. П. и Л. Т. П. – двамата от [населено място], да заплатят на И. солидарно сумата от 2430,41 лева на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и поотделно съответно сумите от 5664,40 лева и 6808,02 лева на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 267, ал. 1, изр. първо, част втора във връзка с ал. 2 ГПК – исканото изслушване на съдебно-техническа експертиза е оставено без уважение без мотив за допустимостта и необходимостта му; експертизата е искана с оглед мотивите на първоинстанционния съд за неустановяване, че ответниците са потребили съответните количества електрическа енергия, както и че стойността на енергията е правилно изчислена; чрез недопускане на доказателственото искане съдът е ограничил правото на защита на касаторката; съдът изписва различна от приетата от първоинстанционния съд правна квалификация, отразява преобърнато квалификацията на районния съд по двете искови претенции, определя исковете като главен и евентуален, прави съждения за легитимацията на касаторката по исковете, при положение, че никъде единият иск не е заявен като главен, а другият като евентуален, не е заявено кой иск е главният и кой – евентуалният, и пр.; съдът е нарушил разпоредбите на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК – не е преценил всички доказателства по делото и доводи на страните и не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото – не са кредитирани свидетелски показания, погрешно е възприето, че трето лице е собственик, вместо наемател, неправилно е прието за недоказано кой е платил сумите по фактурите за електрическа енергия в сградата, както и в частта, разпределена за сметка на ответниците, не е възприето ясно посоченото в протоколите, че ищцата се задължава да заплати дела на електрическа енергия, потребена в имотите на ответниците, за да не стане причина неплащането на тези суми за преустановяване на захранването на цялата сграда; не са преценени в цялост всичките писмени доказателства по спора; при допускане на експертизата съдът е щял да установи, че има предходен договор, сключен между Н. А. и касаторката и електроснабдителя, след което може да се съобрази, че следва споразумение между изпълнителите, а след това сключване на договор и анекс от касаторката с трето за спора дружество; при обсъждане на съдържанието на протоколите и съпоставка със свидетелските показания и при допусната експертиза, съдът не би стигнал до незаконосъобразните си изводи; съдът излага противни изводи на тези на първата инстанция и прави противоположни правни квалификации на предявените искови претенции; съдът не е обсъдил, че има влязло в сила съдебно решение, с което са уважени предявените като частични същи искови претенции, но с предходен период. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика по въпроса за дейността на въззивната инстанция като решаваща, а не проверяваща инстанция – съдът не е извършил преценка на фактическия и доказателствен материал и е постановил немотивиран съдебен акт, не е мотивиран отказът за назначаване на искана експертиза и не са обсъдени въззивните оплаквания и доводите на страната, не са преценени доказателствата по делото (сочи се решение на ВКС); решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за приложението на диспозитивното начало при определяне на начина на съединяване на исковете – съответно поредността на разглеждането им (сочат се две решения на ВКС); налице е противоречиво разрешаване на въпросите за неизпълнението на задълженията и неоснователното обогатяване в обжалваното решение и в друго влязло в сила въззивно решение (сочи се решение на въззивен съд); касационното обжалване следва да се допусне и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като с цел осигуряване точното и еднакво прилагане на закона, трябва да бъде дадено еднозначно решение на идентични претенции, различаващи се само по периода на претендираното вземане.
Ответниците Л. Т. П. и И. Т. П. не представят отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че са предявени срещу И. П. искове главният при квалификацията на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, евентуалният при квалификацията на чл. 59 ЗЗД и срещу Л. П. при същата квалификация и при обективно съединяване; по исковете с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е прието, че спецификата на спорните правоотношения налагат извода, че именно тези искове са главни, тъй като вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е винаги субсидиарно; легитимацията на ищцата като кредитор по главните искове е изключена, тъй като и пред двете инстанции не са събрани доказателства, че ответниците са се съгласили тя да заплаща някаква част от задълженията за подавана в магазина електроенергия, а те да й възстановят платеното; по евентуалните искове е прието, че ищцата обосновава легитимацията си като кредитор по тях при твърденията, че всеки от ответниците се е обогатил за нейна сметка, тъй като в исковия период е заплащала суми за електроенергията, подавана в магазин, собствен на ответниците; от представените доказателства е видно, че [фирма] се е задължило да предоставя промишлен ток, а [фирма] – да заплаща неговата цена; ако са верни твърденията, че ищцата е заплащала някаква част от сумите, с които етажните собственици са извършвали плащане на доставена и отчитана чрез общия електромер енергия в сградата, която не е въведена в експлоатация, то ищцата е кредитор на [фирма], чийто пасив е намаляван с тези погашения; взетите решения на етажната собственост за разпределяне на тези месечни задължения помежду им, са нищожни, защото надхвърлят компетентността, предоставена нормативно на общото събрание на етажната собственост, поради което и евентуалните искове по чл. 59 ЗЗД са неоснователни.
К. съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане.
К. поставя три правни въпроса, нито един от които не е обусловил изхода на спора. Според задължителното разбиране, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото. В разглеждания случай решаващите изводи на въззивния съд са следните: не е доказано, че ответниците са се съгласили касаторката да заплаща някаква част от задълженията за подавана в магазина електроенергия, а те да й възстановят платеното, поради което исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД са неоснователни; представените доказателства сочат, че задължението за заплащане на подавания в сградата промишлен ток е на [фирма] и ако касаторката е заплащала някакви суми за него, то тя е кредитор на дружеството, а не на ответниците, поради което и исковете по чл. 59 ЗЗД са неоснователни; взетите решения на общото събрание на етажната собственост за разпределяне между собствениците на задълженията на [фирма], са нищожни, тъй като надхвърлят компетентността на общото събрание. По нито едно от тези обусловили изхода на спора разрешения касаторката не е поставила правен въпрос.
Така например на първо място се поставя проблемът за действията на въззивната инстанция като решаваща, а не проверяваща инстанция. Този проблем според касаторката се основава на липсата на преценка на доказателствения и фактически материал по делото и на отказа да се допусне искана експертиза. В разглеждания случай поставения проблем не е засегнал дейността на въззивния съд. Видно от мотивите на съдебното решение, съдът е обсъдил относимите доказателства по спора. От поясненията, дадени в касационната жалба, л. втори, ІІ.1, при допускане на исканата експертиза с поставените задачи съдът щял да приеме за установено, че има предходен договор между Н. А. и касаторката като изпълнители и „Електроснабдяване” София, след което щял да съобрази, че следва споразумението между изпълнителите, а след това сключването на договора и анекса от ищцата с [фирма]. На първо място, задачите на експертизата правилно са били счетени от въззивния съд за неотносими към спора, тъй като показанията на главния електромер и контролните електромери в сградата към момента на осъществяване на експертизата не биха могли да посочат каквото и да е за процесния период м. декември 2002 г. – м. март 2007 г.; месечната стойност на потребената енергия е определяна въз основа фактурите, издадени от [фирма], а определянето на най-ниската стойност, определяна от ДКЕВР за процесния период е безпредметно при точно определена стойност във фактурите; без значение за спора към процесния период е има ли към настоящия момент законно отрита партида на името на ответниците, начина на захранването и заплащането на доставяната им енергия към настоящия момент, както и дали е имало незаконно присъединяване към електропреносната мрежа след преустановяване на захранването на имотите им. На второ място, нито един от посочените от касаторката аргументи по поставения проблем за характера на дейността на въззивната инстанция не се съотнася към решаващите изводи на съда, нито пък разрешаването на спора по конкретния начин е предпоставено от допуснатите според касаторката съществени процесуални нарушения, които, дори и да бяха осъществени, не биха могли да обусловят изводите на съда по липсата на доказано споразумение между страните по спора за заплащане на потребената електроенергия и за недоказаното обедняване на касаторката. Ето защо не следва да се преценява и посочената от касаторката задължителна съдебна практика, изразена в решение № 224 по гр.д. № 177 за 2010 г., ІІ г.о., а и предвид обстоятелството, че в посоченото решение е дадено разрешение по правен въпрос за приложението на друг процесуален ред.
Вторият поставен правен проблем, макар важен по принцип, не е обусловил по какъвто и да е начин изхода на настоящия спор. Видът на съединяване на исковете, независимо дали е правилно определен от въззивния съд в конкретния случай, не е повлиял на разглеждането от страна на съда на всички предявени искове. Ето защо не следва да се обсъжда и представената от касаторката съдебна практика – решение № 54 по гр.д. № 5683 за 2007 г., ІІ г.о. и решение № 135 по гр.д. № 820 за 2009 г., ІV г.о.
На трето място се сочи, че е налице противоречиво разрешаване на въпросите за неизпълнението на задълженията и неоснователното обогатяване в обжалваното решение и във влязлото в сила решение № 373 по гр.д. № 4269 за 2004 г. на СГС. С посоченото решение въззивният съд, по исковете на касаторката срещу ответниците за част от заплатената електроенергия за периода м. ноември 1999 г – м. януари 2001 г., приел, че ползването на построените обекти в сградата се потвърждава от свидетелите по делото; до предаването на сградата на собствениците, след надлежното й приемане, задълженията за консумативните разходи са изцяло задължение на строителя (касаторката) и няма пречка същите права и задължения да бъдат прехвърлени на трето лице, каквото е [фирма]; ползването на електроенергия, за което отговаря строителят, безспорно води до обогатяване на ответниците за сметка на строителя, като без изричното съгласие на всички съсобственици направените от тях разходи, с които се обогатяват, следва да се заплатят на строителя; тъй като по делото не се установява реално разходвания ток, то задълженията следва да се определят съобразно притежаваната от съсобственика част. При тези изводи съдът е осъдил ответниците П. и П. да заплатят на касаторката съответните суми. В противовес в обжалваното решение се приема, че не са доказани уговорки между страните за заплащане на съответните задължения, а длъжник по договорното отношение с електроразпределителното дружество е дружеството [фирма], поради което касаторката е погасявала негово задължение. Следователно обусловилите изхода на спора разрешения са свързани с доказването на съответните уговорки между страните по спора и доказването и тълкуването на уговорките по заплащане на съответните суми между дружеството и касаторката. К. не е поставила и правен въпрос по последния извод на съда за наличието на порок в решенията на етажната собственост. След като не е поставен правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, то и касационното обжалване не може да се допусне по поставения от касаторката въпрос за неизпълнението на задълженията и неоснователното обогатяване между страните по спора, относим по-скоро към представеното влязло в сила решение, а не към обжалваното.
Най-после, липсата на поставен правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд пречи да се допусне касационното обжалване и при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е поставен правен проблем, разрешаването на който ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1442 от 18 март 2011 г., постановено по гр.д. № 13763 по описа на Софийския градски съд за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: