Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
София, 26.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 469 /2012 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. п. – [населено място] срещу въззивно решение № 143 от 31.01.2012 г. по гр.д. № 3070 /2011 г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о.,
1) в частта, с която е потвърдено решение от 20.05.2011 г. по гр.д. № 9595 /2009 г. по описа на Софийски градски съд, І г.о., 10 с-в., в частта му, с която е уважен предявеният от В. Н. С. срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за сумата от 25,000 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска 12.10.2009 г.;
2) с която е отменено решение от 20.05.2011 г. по гр.д. № 9595 /2009 г. по описа на Софийски градски съд, І г.о., 10 с-в., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от В. Н. С. срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за сумата от 25,000 лева (за разликата между присъденото обезщетение в размер на 25,000 лева до дължащото се такова в размер на 50,000 лева), както за сумата 5,463.76 лева, представляваща законна лихва върху това обезщетение за периода от 31.03.2008 г. до датата на предявяване на иска 12.10.2009 г. и вместо това е постановено друго, с което исковете са уважени за тези суми: за 25,000 лева (разликата над 25,000 лева до 50,000 лева), ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска 12.10.2009 г. и за 5,463.76 лева лихва за забава върху за периода от 31.03.2008 г. до 12.10.2009 г.)..
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която исковете са отхвърлени за разликите до пълните предявени размери 105,500 лева, 23,209.91 лева и 10 лева за заплатена държавна такса.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, излага основания за това и представя изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Насрещната страна В. Н. С. твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, искът е оценяем и цената му е над 5,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил доказателствата за обстоятелствата, които имат значение за основателността на иска (незаконни действия, вреда, причинна връзка) и за размера на дължимото обезщетение, което е съобразено с личността на пострадалия и действително претърпените от него неимуществени вреди в личния му живот, професията му и общественото му положение: Въззивният съд е обсъдил и съобразил, че : ищецът е оправдан с влязла в сила на 31.03.2008 г. присъда по обвинение, че като районен прокурор на [населено място], е извършил престъпление по чл.302 а, вр. чл.302 и чл.301 НК; съдът е съобразил вида на обвинението – за престъпление срещу правосъдието и предвиденото за него наказание; съдът е съобразил продължителността на наказателното производство – 8 години (от 2000 г. – до 2008 г.), което е било предшествано от искане до В. за сваляне на имунитета през 1999 г., което е отказано и наказателното производство по което е завършило с оправдателна присъда, съобразил е взетите мерки за неотклонение, включително забраната ищецът да напуска страната, съобразил е претърпените от ищеца вреди в личен и професионален план (описани са), медийно разгласяване, продължителен стрес, довел до хронично депресивна реакция и посттравматично разстройство, до дезадаптация – две установени психически разстройства, уронване на доброто му име, честта и достойнството му като човек и професионалист и прекъсването на професионалната му кариерата. Съдът е изложил съображения за съответствието на определения от него размер на обезщетението – 50,000 лева с причинените увреждания, които е определил като значителни, с техния вид, характер, продължителност и интензитет.
Жалбоподателят е извел правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на решението до касационно обжалване съгласно чл.280,ал.1 ГПК:
1. Процесуалноправен въпрос : за задължението на съда да извърши преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства, от значение за точно определяне на обезщетение на неимуществените вреди при прилагане на принципа за справедливост, за който твърди, че е разрешен от въззивният съд в противоречие с приетото с т.11 ППВС № 4 /23.12.1968 г. и т.3 и т.3 и т.11 от ТР № 3 /22.04.2005 г., защото част от неимуществените вреди не са в пряка и непосредствена последица от увреждането, както и с т.19 от ТР № 1 /04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.
Въпросът е обуславящ и е разрешен от въззивния съд в съответствие, а не в противоречие с установената практика, видно от мотивите му, той е обсъдил всички доказателства за обстоятелства, от значение за спора, релевирани чрез доводите във въззивните жалби на насрещните страни, съобразил е особеностите на случая, обосновал е наличието на причинна връзка между незаконните актове на прокуратурата и претърпените от увредения ищец неимуществени вреди и за това, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на обективната отговорност на държавата, поради което не е допуснал противоречие с посоченото ППВС 4 /68 г., т.11 и ТР 3 /2005 г., т.3. и 11. При това въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви за конкретните релевантни обстоятелства, установени въз основа на събраните доказателствата и от правна страна (по елементите от фактическия състав на обективната отговорност на държавата), въпреки възможността да препраща към тези на първоинстанционния съд (предвидена в чл.272 ГПК), поради което не е допуснал противоречие с разрешението в т.19 на ТР № 1 /04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС за въззивното производство (по отменения ГПК от 1952 г.), че мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност.
2. материалноправен въпрос : за начина на определяне на неимуществените вреди и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, към която препраща чл.4 ЗОДОВ, за който твърди, че е разрешен в противоречие с посочени решения на ВКС и САС, в които размерите на обезщетенията са определяни при големи различия.
Следва да се отбележи, че за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК следва да се установи сходство на релевантните обстоятелства в посочено решение с тези в обжалваното и противоречиво разрешаване на обуславящ правен въпрос (казано по-просто) – при същите или сходни факти – различен размер на обезщетенията. Следва да се добави, че такива различия между посочените решения (не с обжалваното) не могат да обосноват основание за допускане до касационно обжалване.
Настоящият състав не установява такова сходство на релевантните обстоятелства в някое от посочените решения с обжалваното, нито различно разрешение на въпроса за размера на обезщетението на основа на сходство на фактите:
В решение № 37 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 5367 /2007 г. на І г.о. за неимуществени вреди от продължило девет години наказателно производство за безстопанственост по чл.219 НК и използване на служебно положение по чл.282 НК, завършило с оправдателна присъда през 2006 г., размерът на обезщетението е намалено от 45,000 на 35,000 лева. Увреденият е кмет, между двете дела има сходства в продължителността на производствата, в значимостта на общественото положение, в което има и различия, в отзвука, но има и значителни разлики – по това дело увреденият е довършил мандата си на кмет и е продължил да работи активно и да развива собствен бизнес (търговска дейност), докато кариерата на В. С. като прокурор е провалена в резултат от незаконното наказателно производство срещу него, което е повлияло много негативно и на следващата дейността му на адвокат и на семейния му живот. Изводът е, че при различието в обстоятелствата не може да се обоснове извод за противоречиво определяне на размера на обезщетенията.
В решение № 284 от 09.06.2009 г. по гр.д. № 599 /2008 г. на ІІ г.о., е определено обезщетение за незаконно обвинение за престъпление по чл. чл.282 НК в размер на 5,000 лева. От мотивите на решението не се установяват сходство във фактите, които имат значение за определяне на размера на обезщетението, с тези в обжалваното решение, освен незаконното обвинение и накърняване на авторитета и доброто име в града. То не е попречило на ищцата по другото дело от директор на училище в града, в който е живяла, да започне работа в министерство за образованието. Няма данни за другите конкретни обстоятелства – продължителност на производството, мерки за неотклонение и др., нито за конкретните вреди, поради което и не може да се обоснове противоречиво разрешаване на изведения въпрос.
В решение № 783 /30.06.2009 г. по гр.д. № 1110 /2009 г. на І с-в на САС е определено обезщетение в размер на 35,000 лева, за което е отбелязано, че е частично отменено с решение на ВКС, обвиненията са били за престъпления по служба по 219,ал.4 (безстопанственост) и 282,ал.3 НК, предварителното производство е продължило 14 години, обвиненият е бил задържан под стража около 11 месеца през 1993 и 1994 г. (в отдалечен период от време), а претърпените неимуществени вреди са от незаконното обвинение и задържане и уронване на доброто име, но то е последвано от избиране на увредения като депутат. Изводът е, че при различието в обстоятелствата не може да се обоснове извод за противоречиво определяне на размера на обезщетенията.
Поради изложеното настоящият състав намира, че изведените в тази жалба въпроси не представляват основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на отаветника за присъждане на направените разноски е основателно за сумата 1,,400 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 143 от 31.01.2012 г. по гр.д. № 3070 /2011 г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о…
Осъжда П. на Р. Б. да заплати на В. Н. С. сумата 1,400 лева за процесуално представителство в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.