2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 282/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 337
гр. София, 27.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 282 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
П. Н. С. обжалва определение № 696 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 545/12 г. на Окръжен съд [населено място]. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
Ответникът по жалбата ДНСК [населено място] оспорва същата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Видно е от данните по делото, че П. С. е предявила иск по чл. 124 ал. 4 ГПК с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че заповед № РД-14-387 от 05.08.2005 г. за премахване на незаконен строеж, изпълнен от С. К., е неистински документ. С определение № 84 от 04.01.2012 г. по гр. д. № 20164/11 г. Районен съд [населено място] е прекратил производството по делото. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Изложил е съображения че ищцата няма правен интерес да предяви иска, тъй като заповедта вече е била оспорена от С. К. в самостоятелно административно производство, приключено с влязло в сила решение с което заповедта е потвърдена, затова истинността и не може да бъде разгледана в самостоятелно гражданско производство.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателката сочи основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите: може ли неистинността на индивидуален административен акт да бъде ново обстоятелство по смисъла на чл. 239 ал. 1 АПК; дали в производството по АПК се прилагат разпоредбите на чл. 133 и 147 ГПК; може ли по граждански ред да се оспори документ, който вече е бил оспорен в административно производство, ако въпросът за нищожността на административния акт не е била предмет на административното производство и могат ли гражданските съдилища при преценка на правния интерес да съобразят наличието на възможност за отмяна на чл. 239 АПК. Настоящият състав счита, че въпросите които касаят административното производство не са основание за допускане на касационно обжалване и по тях не дължи произнасяне.
О. изхода на делото въпрос е относно правния интерес на ищцата за установяване неистинността на административна заповед която вече е била оспорена в друг административен процес, приключил с влязло в сила решение. По въпроса не е налице хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по него има обнародвана съдебна практика. Тя е непротиворечива, че когато едно лице не е било страна в производството по издаване и оспорване на административен акт, то на него този акт е непротивопоставим. Гражданският съд обаче може да провери и да се произнесе за валидността на административен акт само ако страната има правен интерес от оспорването и от това се обуславя изходът на гражданско дело. Както е прието и в определение № 229 от 14.04.2011 г. по ч. гр. д. № 38/2011 г. на ВКС IV ГО, постановено в производство по чл. 274 ал. 3 ГПК, страната може да предяви иск по чл. 124 ал. 4 ГПК само ако има друг правен интерес от установяването на неистинността на документа, тъй като предявяването на този иск не е основание за спиране на производството по висящо делото, нито решението по този иск е основание за неговата отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК, който се отнася за случаите при които по отношение на документа има влязла в сила присъда по наказателно дело или влязло в сила решение по чл. 124 ал. 5 ГПК. В случая изпълнителят на незаконното строителството е обжалвал заповедта и по жалбата му има постановен съдебен акт. Ищцата не е легитимирана да предяви установителен иск, тъй като не е носител на нарушено право и нейни субективни права не са нарушени. Тя не е адресат на заповедта и няма интерес от самоцелното установяване неистинността на процесния документ доколкото не твърди че между страните да съществува друго съдебно производство, а и положителното решаване на спора за неистинността на административния акт няма да бъде основание за отмяна на влязло в сила решение. С оглед на изложеното, няма основание въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 696 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 545/12 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: