3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.584
С.,27.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети и втори юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 125/2011 година
Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу определение от 07.09.2010 г. по ч.гр.д.№ 9109/2010 г. на Софийски градски съд с което е потвърдено разпореждането от 07.06.2010 г. по гр.д.№ 14697/2010 г. на Софийски районен съд, 68-ми с-в. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.9 ГПК против [фирма].
Частният жалбоподател подържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че тя е допустима, тъй като по отношение на спора намира приложение чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК достъпът до касация е обоснован с произнасянето с определението по въпроса съставлява ли връчената по реда на чл.50 ал.2 ГПК нотариална покана за предявяване за плащане на записа на заповед пречка за настъпване на материалноправния му ефект, по отношение на който се сочат и трите визирани в чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК основания.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на отменителните основания, наведени с нея.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
За да постанови обжалвания резултат, въззивния съд възприел изводите в обжалваното разпореждане, че менителничният ефект не е предявен на издателя за плащане, а изпратената нотариална покана е връчена при фикцията на чл.50, ал.2 ГПК, което съставлява пречка да настъпи материалноправния му ефект.
Настоящият състав намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Независимо от наличието на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК поради обусловеността на постановения по него резултат от поставения в изложението правен въпрос, частният касатор не е конкретизирал задължителната съдебна практика с която е в противоречие произнасянето на въззивния съд по посочения правен въпрос, за да се приеме, че е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Не е представена и противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове, съдържащи противоречиво произнасяне по този въпрос.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК също не е налице, тъй като по същия правен въпрос – налице ли е надлежно предявяване за плащане, чрез отправяне на нотариална покана на запис на заповед, платим на предявяване, когато същата не е връчена лично на издателя, Върховният касационен съд е постановил Определение № 861 от 03.12.2010 г. по ч.т.д.№ 899/2010 г. на Второ търговско отделение, с което на този въпрос е отговорено отрицателно. Постановеното по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК определение съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, с което въззивното определение изцяло е съобразено, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 07.09.2010 г. по ч.гр.д.№ 9109/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: