О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
София 27.06.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1541/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Б., А., и С. Д. Г., [населено място], подадена от пълномощника им адвокат В. Р., срещу въззивно решение №156 от 15.07.2011 г. по гр. дело № 272/2011 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение №111 от 25.03.2011 г. по гр.дело №640/2009 г. на Смолянския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за сумите 5 600 лв. и 2 400 лв. и за осъждане на първото дружество да премахне държаните неоснователно в собствения на ищците имот сушилни, навес и дървени отпадъци. Въззивният съд по реда на косвения съдебен контрол е преценил, че е имало пречка за възстановяване на собствеността на праводателите на ищците върху процесния имот, защото е имало проведени мероприятия по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ.
Ответниците по касационната жалба [фирма]- [населено място] и [фирма] – [населено място] оспорват жалбата.
Касаторите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това, дали според разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ единичната сграда е осъществяване на мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността; допустимо ли е извършване на косвен съдебен контрол след като имотът, чиято собственост е възстановена е прехвърлен на трети добросъвестни лица, както и дали е допустим косвеният съдебен контрол за материална законосъобразност на административен акт. Тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение №156 от 15.07.2011 г. по гр. дело № 272/2011 г. на Смолянския окръжен съд Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото по тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея мероприятията, които не позволяват възстановяване на собствеността са определени легално в разпоредбата на §1в от ППЗСПЗЗ. Въззивинят съд е приел, че именно такива са осъществени в процесния имот. Според решение №88 от 09.03.2012 г. по гр. дело №1131/2011 г. на ВКС, II г.о., което е постановено по реда на чл.290 ГПК и съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС има задължителен характер, косвеният съдебен контрол по законосъобразността на административния акт е допустим когато се противопоставя, както е в разглеждания случай, на страна по делото, която не е била участник в административното производство и оспорва законосъобразността му. Трети лица, извън лицата по административното правоотношение, не са страни в административното производство и те на могат да участвуват в административно производство по неговото обжалване. Именно с цел защита права на трети лица, които не са страна в административното производство, в Общите правила на ГПК е предвидено изключение от определената като задължителна сила на решението на административен съд по административноправен спор по отношение на законосъобразността на административния акт. В разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК е отречена възможността граждански съд, разглеждащ гражданскоправен спор, да се произнася по законосъобразност на административен акт, с изключение на случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна, която не е участник в производството по издаването на акта и по неговото обжалване. Последното следва да се тълкува, че страната, която не е била в страна в производството по обжалването на административния акт може да иска и съдът е длъжен да се произнесе и по законосъобразността на съдебно решение на административен съд, издадено в производство по обжалване на административен акт, когато се навеждат твърдения за неговата незаконосъобразност от трето лице, при наличие на правен интерес от това оспорване. Произнасянето на граждански съд по законосъобразността както на административен акт, така и на съдебно решение, влязло в сила, постановено от административен съд по административноправен спор, е допустимо в този случай
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба [фирма] не трябва да се присъждат деловодни разноски, тъй като няма такова искане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №156 от 15.07.2011 г. по гр. дело № 272/2011 г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.