4
определение по гр.д.№ 484 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София, 28.06.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 484 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Т. против решение № 167 от 04.04.2012 г. по в.гр.д.№ 215 от 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 166 от 09.12.2011 г. по гр.д.№ 531 от 2011 г. на Панагюрския районен съд за уважаване на предявения от Н. Д. С., С. Ц. С. и Д. Ц. С. срещу Г. П. Т. иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на Т. да прекрати неоснователните си действия по прекъсване на централната В и К инсталация на жилищната сграда, построена в УПИ IX-общински в кв.125 по плана на [населено място], като възстанови захранването с чиста вода на втория жилищен етаж, собственост на ищците и свързването на отпадните води от същия етаж към централната инсталация.
В касационната жалба се твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 149 от 13.04.2010 г. по гр.д.№ 3830 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о. и решение № 51 от 09.02.2009 г. по гр.д. № 4544 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о./ по следните правни въпроси: 1. Представлява ли неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, с което се пречи на упражняването на право на собственост, спирането на водата към имота на ищците при течове върху апартамента на ответника и 2. Може ли след като в отговора на исковата молба са наведени дадени обстоятелства, без да са посочени конкретни разпоредби на закони, тези разпоредби да се посочат за пръв път във въззивната жалба. Освен това, касаторът счита, че тъй като в закона няма легално определение на понятието „неоснователно действие” по смисъла на чл.109 от ЗС и тъй като разпоредбата на чл.131 от ГПК се нуждае от тълкуване, произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 06.06.2012 г. пълномощникът на ответниците по жалбата Н. Д. С., С. Ц. С. и Д. Ц. С. оспорва същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск по чл.109 от ЗС, въззивният съд е приел, че с лишаването на имота на ищците от достъп до водоснабдителната инсталация на жилищната сграда и с прекъсване свързването на отпадните води от етажа на ищците към централната инсталация ответникът неоснователно им пречи да осъществяват в пълен обем правото си на собственост върху втория етаж от сградата. Приел е за недоказано възражението на ответника, че прекъсването се налагало поради наводнения в етажа на ищците и свързани с това течове в етажа на ответника и предвид обстоятелството, че инсталацията била износена и се нуждаела от ремонт. Относно възражението на ответника, че прекъсването на достъпа на етажа на ищците до водопроводната и канализационна инсталации представлява негово основателно действие, тъй като преминаването на чужда инсталация през помещения, негова лична собственост, може да стане единствено по реда на чл.192 и 193 от ЗУТ, с негово съгласие, респективно със заповед на кмета на общината, при липса на друга техническа възможност, въпреки че съдът е приел, че това възражение е направено несвоевременно /за първи път във въззивната жалба/ се е произнесъл по него по същество в следния смисъл: че от доказателствата по делото е установено, че водопроводната и канализационна инсталация е била обща за цялата сграда от момента на нейното построяване, тоест че не се касае за прекарване на нови инсталации през имота на ответника, поради което прекъсването на връзката на имота на ищците /втория етаж от сградата/ с тези инсталации представлява неоснователно действие на ответника, което налага уважаването на предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касатора съдебна практика: Решение № 149 от 13.04.2010 г. по гр.д.№ 3830 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, е неотносимо към настоящия случай, тъй като касае иск по чл.109 от ЗС, предявен срещу В и К дружество, което в рамките на правата си по създаденото с ищеца облигационно отношение е прекъснал водоподаването до имота на ищеца, докато настоящия казус касае отношения между собственици на самостоятелни обекти в сграда, между които не съществуват облигационни отношения. Във второто посочено от касатора съдебно решение /решение № 51 от 09.02.2009 г. по гр.д. № 4544 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по отменения ГПК/ е прието, че след като с прекъсването на щранга се пречи на ищеца да упражнява вредоносно въздействие върху апартамента на ответника с течове от водопроводната инсталация, прекъсването на щранга не представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС. В обжалваното по настоящото решение по същество е прието същото /че прекъсването на водоподаването и на достъпа до централната инсталация за отпадни води при доказани течове от етажа на ищците към етажа на ответника е оправдано действие на ответника, което би било основание да се отхвърли иска по чл.109 от ЗС/, но с оглед събраните по конкретното дело доказателства е прието, че ответникът не е доказал твърдението си за наличие на такива течове от етажа на ищците, съответно за оправданост на извършеното от него прекъсване на достъпа на жилището на ищците до инсталациите за чиста вода и отпадни води.
Поради това не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и 2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на О. на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на правна норма.
В конкретният случай по първия от поставения от касатора правни въпроси /представлява ли неоснователно действие, с което се пречи на упражняването на право на собственост, спирането на водата към имота на ищците при течове върху апартамента на ответника, тоест какво се има предвид под „неоснователно действие” по смисъла на чл.109 от ЗС / има трайна и последователна практика на ВКС, включително и посочените от касатора съдебни решения, от постановяването на които до настоящия момент не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика. От друга страна, както бе посочено по-горе, обжалваното решение не противоречи на тази съдебна практика: в него не е прието, че спирането на водоподаването към етажа на ищците при течове е неоснователно действие на ответника по иска с правно основание чл.109 от ЗС, а е прието за недоказано твърдението на ответника за наличието на такива течове.
Вторият посочен от касаторите правен въпрос относно тълкуването на нормата на чл.131 от ГПК и по-конкретно: може ли след като в отговора на исковата молба са наведени дадени обстоятелства, без да са посочени конкретни разпоредби на закони, тези разпоредби да се посочат за пръв път във въззивната жалба, не може да обоснове допускане на касационно обжалване на решението, тъй като е несъществен за делото- съдът не е основал решаващите си правни изводи на това. Както бе посочено по-горе, макар и да е приел за несвоевременно направено възражението на ответника, че прекъсването на връзката на имота на ищците с централната водопроводна и канализационна инсталации е основателно действие на ответника, тъй като преминаването на чужда инсталация през помещения, негова лична собственост, може да стане единствено по реда на чл.192 и 193 от ЗУТ, с негово съгласие, респективно със заповед на кмета на общината, при липса на друга техническа възможност, съдът се е произнесъл по същество и по това възражение.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 167 от 04.04.2012 г. по в.гр.д.№ 215 от 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.