1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
гр.София, 28.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 673/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Г. Н. В. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 285 от 28.10.2011 г. по гр.д.№ 292/ 2011 г., с което е потвърдено решение на Ловешки окръжен съд по гр.д.№ 65/ 2006 г. (в обжалваната по въззивен ред част) и по този начин по иска на В. Д. Г. е признато за установено, че жалбоподателката му дължи сумата 14 045,10 лв по изпълнителен лист от 15.02.2005 г., издаден въз основа на присъда по НОХД № 110/ 2003 г. на Луковитски районен съд.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига процесуалноправните въпроси съставлява ли основание за отвод обстоятелството, че съдът, разглеждащ спора, е запознат предварително с материалите по делото; допустимо ли е произнасянето по искане, което е различно от направеното с исковата молба; може ли да е различна доказателствената тежест на частни свидетелстващи документи, изходящи от страна по спора и по какви критерии се определя. Счита, че въззивният съд е разрешил втория въпрос в противоречие с решение № 135 от 03.06.2010 г. по гр.д.№ 820/ 2009 г. на ВКС, ІV г.о., а другите два въпроса поддържа, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответната страна В. Г. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Поставените от жалбоподателката въпроси обуславят въззивното решение, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Цитираното от нея решение № 135 от 03.06.2010 г. по гр.д.№ 820/ 2009 г. на ВКС, ІV г.о. действително указва на съдилищата, че не е допустимо да се произнасят за нещо различно от поисканото, само че въззивното решение не е постановено в разрез с тези указания. Ищецът е поискал да се установи, че от задължението, за което разполага с изпълнителен титул, не му е изплатена сумата 14 045,10 лв. В изявлението му се съдържа както твърдението, че тази сума се дължи от ответната страна, така и искането това да бъде установено от съда. Именно за съществуването на правоотношение с такова съдържание е постановено обжалваното решение и то не е за нещо различно от претендираното.
Що се касае до въпросите, свързани с отвода и с доказателствената тежест на изходящи от страната частни документи, по тях нито законът е непълен или неясен, нито липсва практика, нито съществуващата практика се нуждае от осъвременяване и промяна. Съдът е съобразил установената практика, според която частните документи, едностранно съставени от страна в процеса, могат да й бъдат противопоставени, доколкото съдържат неизгодни за нея признания. Няколко документа, изходящи от едно и също лице, имат еднаква доказателствена сила. Друг е въпросът за доказателствената им стойност (доказателствена тежест, според терминологията, използвана от жалбоподателката), като тя може да е различна, в зависимост от това кога, как и при какви условия е съставен документа. Съдът е съобразил това, както е съобразил и практиката, според която при противоречие между два частни документа, изходящи от едно и също лице, съдът преценява кой от документите да кредитира с оглед на всички обстоятелства по делото. Тази му преценка не подлежи на контрол в производството по чл.288 от ГПК.
Съобразено с практиката е и разглеждането на спора по същество, въпреки че част от съдебния състав преди това се е произнесъл по допустимостта на иска. Въззивният съд без друго проверява тази допустимост тогава, когато е сезиран с въззивна жалба, и ако намери искът за недопустим, обезсилва решението на първата инстанция и прекратява производството. Ако го намери за допустим, решава спора по същество, като за обективността и безпристрастността на членовете на съдебния състав е без значение дали преценката на допустимостта е направена с акта по същество или с определение, постановено преди това.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по трите повдигнати процесуалноправни въпроса и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 285 от 28.10.2011 г. по гр.д.№ 292/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: