О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
София, 29.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1694/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. Й. Н. – процесуален представител на ответника по исковата молба Н. Г. В. от [населено място] против въззивно решение №1199/11.7.2011 г. по гр.д.№495/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., седми състав, в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция в частта, с която касационният жалбоподател е осъден да заплати на ищеца Л. З. сумата 22000 лева, на основание чл.45 ЗЗД.
С обжалваното решение е отменено решение №5085/09.11.2010 г. по гр.д.№489/2007 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І-7 състав, в частта, с която Н. Г. В. е осъден да заплати на Л. Б. З. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 15.11.2002 г. за разликата над 22000 лева до 30000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 15.11.2002 г. до окончателното й изплащане , както и в частта, в която Н. В. е осъден да заплати на Л. З. деловодни разноски за сумата над 1200 лева и вместо това искът е отхвърлен за посочената разлика. В останалата обжалвана част, за сумата 22000 лева решението на първата инстанция е оставено в сила.
Въззивната инстанция е приела, че искът с правно основание чл.45 ЗЗД е процесуално допустим, тъй като дори и успешно проведен иск по чл.407 ТЗ/отм./ ищецът не е бил удовлетворен за претърпените вреди чрез плащане, тъй като застрахователят е в несъстоятелност. Прието е, че макар и вредите да се покриват от Гаранционен фонд, в случая липсват доказателства ищецът да е удовлетворен от него за вредите чрез плащане. Изложени са изводи, че дори и вземането от успешно проведения иск по чл.407 ТЗ/отм./ е включено в списъка на одобрените от съда вземания, при което ищецът има качеството на кредитор на застрахователната компания, не рефлектира върху допустимостта на претенцията. Като краен извод съдът е приел, че защитата по прекия иск на пострадалия срещу застрахователя не изключва защитата и срещу причинителя на непозволеното увреждане.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя процесуалноправния въпрос – “Допустимо ли е след като пострадал от ПТП на основание чл.407 ТЗ/отм./ е осъдил застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” и е доказано, безспорно установено в производството, че размерът на присъденото обезщетение ще бъде изплатен от правоприемник на застрахователя, пострадалият да търси същия размер на обезщетение на основание чл.45 ЗЗД и от причинителя на ПТП, който е застрахован при съответния застраховател ?”. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Л. Б. З., посредством процесуалния си представител – адв. Д. Й., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира, че касационната жалба е процесуално допустима, тъй като жалбата е подадена и в законния срок.
По твърдяния от касационния жалбоподател процесуалноправен въпрос е налице постановено ТР №2/06.6.2012 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ОСТК на ВКС. В посоченото тълкувателно решение е прието, че при уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, съответно по действащия чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”,а плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, съответно по чл.226, ал.1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност.
В мотивите на тълкувателното решение ОСТК е възприело разбирането, че щом причинителят на вредата, чиято деликтна отговорност е била ангажирана по реда на чл.45 ЗЗД, не е обезщетил реално пострадалия, то не е налице процесуална пречка последният да предяви и пряк иск по чл.407 ТЗ/ отм./,чийто аналог е чл.226, ал.1 КЗ, срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента. До това разбиране е достигнато изхождайки от основния правен принцип, че всеки носи отговорност само за себе си и за своите деяния, поради което дължи поправяне на вредите. Освен това в посоченото решение е прието, че задължението за поправяне на вредите, произтичащо от деликтната отговорност, като вид гражданска отговорност, има обезщетителен характер и при липсата на доброволното му реализиране за удовлетворяване на увредения, последният разполага с предоставения му от законодателя за защита по съдебен ред осъдителен иск по чл.45 ЗЗД, провеждането на който не е обусловено от наличие или не на действителен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” с делинквента. Въз основа на това ОСТК е стигнало до извод, че при валидно застрахована гражданска отговорност на причинителя на вредата – задължителна или доброволна, същият не се освобождава от личната си деликтна отговорност, но в тази хипотеза, според възприетото законодателно разрешение, съответстващо на въведеното с чл.4г от Директива 90/232/Е., в редакцията му, след изменението по Директива 2005/14/ЕО изискване, увреденият разполага с пряко право да иска репариране на претърпените от него вреди и от друго задължено, наред с делинквента, лице, както и че не е налице процесуална пречка, ограничаваща увреденото лице при успешно приключило производство по чл.45 ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” и той ще е допустим, предвид различния му предмет, правно основание и различен ответник, нямащ по аргумент от чл.121, ал.;1 ЗЗД, качеството на солидарен длъжник, както и постановено в ППВС №7/1977 г.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че и при обратната хипотеза, какъвто е настоящия случай, иск по чл.45 ЗЗД е процесуално допустим при уважен иск по чл.407 ТЗ/отм./ срещу застрахователя като плащането на сумата присъдена на увреденото лице на основание чл.407 ТЗ/отм./, няма значение за допустимостта на иска по чл.45 ЗЗД, но е от евентуално значение за неговата основателност.
Ето защо и след като обжалваното решение е постановено в смисъла на даденото с ТР №2/06.6.2021 г. по тълк.д.№1/2010 г. на ОСТК на ВКС разрешение на поставения въпрос, то не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1199/11.7.2011 Г. по гр.д.№495/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., седми състав, по подадената от адв. Й. Н. – процесуален представител на ответника по исковата молба Н. Г. В. от [населено място], вх.№6912/29.8.2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: