4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София, 03.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 502/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Областен управител на Област Б., подадена чрез юрисконсулт П. Г. против въззивното определение на Софийски градски съд № 5592 от 15.04.2011 год., по ч.гр.д.№ 3490/2011 год., с което е потвърдено разпореждането на Софийски районен съд от 07.01.2011 год., по гр.д.№ 49098/2010 год. за отхвърляне заявлението на настоящия частен жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу ПП”В.- БЪЛГАРСКО Н. ДВИЖЕНИЕ” за главница от 1113.98 лв., произтичаща от незаплатена такса за битови отпадъци по фактури: № 2609/20.11.2008 год. и № 3706/ 30.10. 2009 год. и за обезщетение за забава от 97 лв..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон- чл.29, ал.1 и чл.57 от Закона за администрацията. Частният жалбоподател поддържа, че доколкото такса битови отпадъци и обезщетение за забава се дължи за ползване на държавен недвижим имот, то обстоятелството, че същият е предоставен под управлението на Областен управител на Област Б., като орган на изпълнителната власт, а не на ЮЛ- Областна администрация Б., имаща само подпомагащи го функции, обосновава правен извод, че за упражняване правото на заявление, като действие на управление на Областта, възложено единствено на Областния управител е ирелевантен фактът, че процесният недвижим имот е заведен в баланса на Областна администрация Б., чийто представител се явява последният.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274,ал.3 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Възпроизвеждайки отново оплакванията си за неправилност, съдържащи се в обстоятелствената част на частната касационна жалба частният жалбоподател поддържа, че ”съдебният акт, постановен по горепосоченото ч.гр.дело на СГС, касае съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата”.
Като израз на визираното противоречие са посочени 8 бр. заповеди за изпълнение по 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени от БРС,ПРС, Н. и СРС в полза на Областен управител на област Б. и влязло в сила определение на Кюстендилския окръжен съд по ч.в.гр.д.№ 540/ 2009 год..
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт, от категорията, посочени в чл.274, ал.3, т.2 ГПК, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че доколкото със заявено по реда на чл.417, т.2 ГПК от Областния управител на Област Б. се претендира вземане на Областната администрация, произтичащо от неплатени такси за битови отпадъци и обезщетение за забава, то заявител следва да е последната.
Изложени са съображения, че Областният управител, който не е материалноправно легитимиран да претендира самостоятелно това вземане би могъл в разглежданата хипотеза да действа единствено като законен представител на Областната администрация, но не и като самостоятелен орган на изпълнителната власт, със самостоятелни права в заповедното производство, както е процедирал.
Следователно, освен, че частният касатор не е конкретизирал изрично онзи правен въпрос на материалното и/ или процесуално право, който обусловил решаващите изводи на въззивния съд е от значение за крайния правен резултат по делото и по отношение на който счита, че е налице релевираното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, то дори и да се приеме, че изведен от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, съобразно постановките в т.1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС същият се свежда до наличието на процесуална възможност надлежен заявител в заповедното производство за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т.2 ГПК да бъде Областният управител на съответната област,като орган на изпълнителната власт, а не Областната администрация, в качеството и на ЮЛ, подпомагаща дейността му, на която принадлежи конкретното вземане, не е налице допълнителният критерий за селекция.
Цитираните в тази вр. заповеди за изпълнение, издадени по реда на чл.417 ГПК от различни първостепенни съдилища в страната нямат характер на съдебни актове, включващи се в съдебната практика по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което обективно не биха могли да бъдат източник на противоречие- арг. от т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС.
Въведеното от частния касатор противоречие не би могло да бъде обосновано и с влязлото в сила определение на Кюстендилския окръжен съд, по ч.в.гр.д.№ 540/ 2009 год., тъй като изрично в същото е посочено, че заявлението е подадено от Областна администрация – К., със законен представител Областен управител Л.Д, а не от името на самия Областен управител на областта, като орган на изпълнителната власт, както е в разглежданият случай.
Само за прецизност на настоящето изложение следва да се посочи, че именно в качеството си на орган на изпълнителната власт, т.е. извън качеството си на физическо лице, Областните управители не разполагат с необходимата правосубектност, позволяваща им да участват самостоятелно, в това си качество, в гражданските правоотношения.
В този см. Областният управител на съответната област, по силата на ЗА може да участва като страна в гражданския процес, част от който е и заповедното производство, но само в качеството си на представител на Областната администрация, съответно на Държавата, при надлежно упълномощаване за последната – специфичен правен субект, тъй като не разполага със собствена процесуална легитимация – арг. от чл.27, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.26 ГПК.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК , във вр. с чл.274, ал.3, т. настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд № 5592 от 15.04.2011 год., по ч.гр.д.№ 3490/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: