4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 596
София, 03.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 699/2011 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Образувано е по частните касационни жалби на [фирма], гр.София и [фирма] против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 198 от 08.02.2011 год., постановено по ч.гр.д.№ 131/2011 год., с което е потвърдено определението на Софийски окръжен съд от 02.09.2010 год., по т.д.№ 9/2010 год. за спиране производството по делото на осн. чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на гр.д.№ 778/2008 год., по описа на Врачанския окръжен съд.
С частните касационни жалби е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното определение, по съображения, че доколкото с влязло в сила определение по ч.д.н. № 172/2010 год. на Софийски апелативен съд са отменени решенията на първото събрание на кредиторите на настоящия частен жалбоподател и е постановено, че всички последващи първото събраните на кредиторите действия на страните и съдебните актове са заличени като недопустими, то недопустимо е и решението на Врачанския окръжен съд по т.д.№ 778/2008 год., по иска на синдика, избран на това първо събрание на кредиторите.
Следователно горепосоченото делото не би могло да има обуславящо значение по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за определяне активната легитимация на синдика на [фирма]/н/, в качеството му на ищец по предявените отменителни искове, предмет на образуваното пред СОС т.д.№ 9/2010 год..
Алтернативно е въведено и оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на спора.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано единствено от първия частен касатор, който се позовава на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Твърдението е, че разрешените от въззивния съд материалноправни и процесуалноправни въпроси: за последиците от отмяна на решенията на първото събраните на кредиторите и по- точно какви са пороците на последващите незаконосъобразно гласувани решения, действия на страните в производството по несъстоятелност и съответно какви са пороците на съдебните актове; за правните последици в хипотезата на едновременно състояние/ висящност/ на две открити производства по несъстоятелност спрямо двамата търговци, намиращи се в съотношение на праводател/ правоприемник по силата на придобито от втория търговско предприятие на основание договор със заложен кредитор и отразява ли се на правосубектността на синдика на правоприемника висящ спор относно недействителността на договора за прехвърляне на търговското предприятие и този факт лишава ли синдика на правоприемника от процесуални права, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по същите липсва съдебна практика или, ако такава съществува, то тя е оскъдна и не е обобщена като задължителна.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд се е позовал на обуславящото значение, което има изходът на спора по гр.д.№ 778/ 2008 год. на Врачанския окръжен съд, касаещ валидността на договора за прехвърляне на търговското предприятие между [фирма] – в несъстоятелност и [фирма] /н/ по отношение кредиторите на несъстоятелността на [фирма] – в несъстоятелност, между които и [фирма] , ответник по настоящето т.д.№ 9/2010 год. на СОС – за крайния правен резултат по същото.
Изложени са съображения, че доколкото при обосноваване на активната си материалноправна легитимация [фирма]/н/ , в качеството си на ищец по предявените отменителни искове по чл.647, ал.1, т.3 и т.7 ТЗ- за обявяване недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма]/н/ на сключени сделки между [фирма] – в несъстоятелност, с праводател [фирма] и [фирма], както и по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ за обявяване на нищожността по отношение на кредиторите на извършени плащания на парични задължения в общ размер от 53 376. 80 лв. от [фирма] към [фирма], въз основа на издадени изпълнителни листове, предмет на т.д.№ 9/2010 год. се е позовал именно на оспорвания в производството по гр.д.№ 778/2008 год. на В. договор от 18.07.2008 год. за прехвърляне на търговското предприятие на [фирма] от [фирма] на [фирма] , то изискуемата се от чл.229, ал.1,т.4 ГПК връзка на преюдициалност между делата е налице, вкл. с оглед необходимия за силата на пресъдено нещо субективен идентитет в противопоставените в отделните спорове страни.
Следователно от преценката на решаващите мотиви на въззивния съд се налага правен извод, че формулираните от частния касатор въпроси на процесуалното и материално право, макар и важни, не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, тъй като не са релевантни за крайния правен резултат, обективиран в обжалваното определение.
Отсъствието на общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване, само по себе си е достатъчно, за да бъде отказано допускане на обжалваното въззивно определение до касационен контрол, уреден по действащия ГПК като факултативен, а не задължителен.
Що се касае до наведения довод за евентуална недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт, обуславяща , съгласно постановките в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГКТК на ВКС, служебно допускане на касационно обжалване, то същият е неоснователен.
В. с частната касационна жалба порок е аргументиран с недопустимост на предявените искове, предмет на т.д.№ 778/2008 год. на В., обусловена от постановената с определение на Софийски апелативен съд от 24. 01. 2011 год., по ч.д.н. № 172/2010 год. отмяна на решенията на първото събрание на кредиторите на [фирма], гр. София, но аргументацията не е съобразена с обстоятелството, че производството по гр.д.№ 778/2008 год. на Врачанския окръжен съд е приключило с постановяване на невлязло в сила решение № 82 от 25. 02.2009 година, което няма данни да е обезсилено от по- горната инстанция, поради недопустимост на предявените искове, основани на чл.647, ал.1,т.5 ТЗ и чл.646, ал.1, т.3 ТЗ.
Следователно до обезсилването му по предвидения в ГПК ред, който не е нито този на чл.613а, ал.3 ТЗ, в производството по който е постановено определението на Софийски апелативен съд, по ч.д.н. № 172/2010 год., нито предприетият от настоящия частен жалбоподател, решението на В. по обуславящото гр.д.№ 778/2008 год. поражда присъщите на действителното съдебно решение правни последици, които следва да бъдат зачетени и при преценка валидността на обжалваното определение за наличие на предпоставките на чл.229, ал.1,т.4 ГПК.
Водим от гореизложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 198 от 08.02.2011 год., постановено по ч.гр.д.№ 131/2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: