Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
С., 04.07. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 572 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Ж. К. срещу въззивно решение от 15.12.2011 г. по въззивно гр.д. № 275 /2011 г. на Бургаския апелативен съд, г.о., с което е отменено решение от 15.07.2011 г. по гр.д. № 190 /2011 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., 9 с-в.,в частта му, с която е уважен предявеният от жалбоподателя срещу Р. Х. Р. иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за разликата над 50,000 лева до 76,000 лева и в частта, с която ответникът е осъден да и заплати разноски за разликата над 1,000 лева до 1520 лева и вместо това е постановено друго, с което искът е отхвърлен за тази разлика, както и искането за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна Р. Х. Р. твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, искът е оценяем и цената му не е под 5,000 лева.
Ищецът търси обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпяла в резултат на причинената от ответника – неин вуйчо смърт на майка и след побой и умишлено причинена телесна повреда.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното : обезщетението възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие от увреждането, поради което съдът е изследвал отношенията между ищеца и нейната майка и е приел за установено, че през последните години преди причиняването на смъртта между ищеца и нейната майка са били нарушени отношения на разбирателство и близост поради установен и избран от майката на ищеца начин на живот – да не работи, да пие (алкохол) системно, ежедневно заедно с приема на лекарства, което е довело до влошаване на психическото и здраве; в резултат на това майката на ищеца не е била нито морална, а още по-малко материална подкрепа на дъщеря си; съдът е приел, че от свидетелските показания по делото не се установява майката и дъщерята да са си били взаимна опора, да са се грижили една за друга, между тях действително да са съществували отношения на взаимна близост и привързаност, поради което и при съобразяване на тези обстоятелства с интензитета на моралните преживявания, съдът е приел, че обезщетението на вредите трябва да е в размер на 50,000 лева
Във връзка с начина на определяне на размера на обезщетението, жалбоподателят е извела следните правни въпроси:
Какви са обективните критерии, които мотивират съда при определяне на справедливо обезщетение; Съществен ли е критерият близки отношения между родител и дете; Има ли значение съпричиняването; Има ли значение, че ищецът е в изключително близка родствена връзка с извършителя на престъплението (причинителя на вредите); Допустимо ли е двата състава (двете инстанции) при същите доказателства да определят размери на обезщетенията, които да се различават с повече от 1 /3.
Твърди, че въпросите са разрешени от въззивния съд с в противоречие с приетото с ППВС № 4 /1968 г. и в противоречие с посочени решения, с които са определяни обезщетение при смърт в резултата на тежка телесна повреда.
Изведените въпроси за това дали конкретно посочените факти имат значение за размера на обезщетението са по приложението на чл.52 ЗЗД и са обуславящи, с изключение на съпричиняването, каквото нито се твърди, нито е установено и въззивният съд ги е разрешил в съответствие, а не в противоречие с приетото в ППВС № 4 /23.12.1968 г., т.11, като е определил размера на обезщетението след като е преценил всички конкретни обстоятелства, които са свързани с причиняването на вредите (които обуславят тези вреди).
Въпросът дали е допустимо две различни инстанции по делото да определят различни по размер обезщетения при същите релевантни факти, не е обуславящ изводите на въззивния съд: в рамките на предмета на спора той, като съд по същество, определя самостоятелно размера на обезщетението без да изхожда от определения от първоинстанционния съд размер, като излага решаващи мотиви за това и след това в зависимост от разликата с определения от първоинстанционния съд размер, поради това, че е по-висока по степен инстанция, потвърждава или отменя решението му.
Настоящият състав намира, че изведените обуславящи въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочените съдебни решения, в които при различна фактическа обстановка са определени различни размери на обезщетения:
В Решение № 167 /2009 г. по гр.д. № 120 /2009 г. на ВКС,, ІІ н.о. е оставена в сила присъда, с която е определено обезщетение в размер на 100,000 на двама родители, за неимуществените им вреди, претърпени в резултат на умишлено убийство на тяхната дъщеря, причинено в резултат на множество тежки наранявания, при което са причинени несъвместими с живота телесни увреждания.
В Решение № 13 от 25.02.2008 г. по н.д. № 306 /2008 г. на ВКС, ІІІ н.о. е е определено обезщетение в размер на 75,000 на майка за неимуществените и вреди, претърпени в резултат на умишлено убийство на нейния син, причинено в резултат на множество тежки наранявания, при което са причинени несъвместими с живота телесни увреждания.
В решение от 01.10.2010 г. по т.д. № 385 /2010 г. на ОС Варна е определено обезщетение в размер на по 100,000 на всеки от родителите, за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния син, причинена от пътнотранспортно произшествие. Няма данни дали решението е влязло в сила, поради което то не може да обоснове основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК съгласно приетото в т.3 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС
В Решение № 214 /08.01.2011 г. по в.н.о.х.д. № 226 /2010 г. на Б.. АС е определено обезщетение по 40,000 на всеки един от родителите за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на тяхната дъщеря. Няма данни дали решението е влязло в сила.
Във всяко едно от посочените решения обезщетенията са определени въз основа преценка на конкретни обстоятелства, които са свързани с причиняването на вредите и които са различни, поради което разликите в размерите на обезщетенията не означават противоречиво прилагане на принципа за справедливост, установен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът претендира разноски, но не е представил доказателства за такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 15.12.2011 г. по въззивно гр.д. № 275 /2011 г. на Бургаския апелативен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.