О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 524
гр. София, 06.07.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 15 юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1243/11 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Мария Н. А. от [населено място] срещу решение № 1191 от 08.07.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1579/2011 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта , с която е отхвърлен искът на касатора срещу ЗД [фирма]-София за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 КЗ за разликата между уважената част от 25 000 лева до пълнопредявения размер от 30 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗД [фирма]- София счита, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна. От негова страна също е подадена касационна жалба срещу същото въззивно решение в частта, с която искът е уважен до размера на 25 000 лева. Навежда оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалвания акт в тази част.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен иска до размера на 25 000 лева-обезщетение, въззивният съд е приел, че на ищцата е причинена черепно-мозъчна травма с фрактура на носната кост, открито нараняване на носа и счупване на два зъба с посттравматичен церебрастенен синдром. Налице е и увреждане на вестибуларната система и сътресение на мозъка.
Уврежданията са следствие от пътно-транспортно произшествие /ПТП/ , настъпило на 01.07.2007 г. по вина на водача на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ С 69-69 ТМ П. И. Р.. Пострадалата се е пътувала на задната седалка . Съдът е приел, че не се доказва последната да е била без предпазен колан, нито пък, че при ползването му това евентуално би намалило вредите, поради което е счел за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Като е отчел конкретния вид на нараняванията , продължителността на лечението и прогнозите за степента на отшумяване на последиците от нараняванията, съдът е приел, че сумата от 25 000 лева е достатъчна като размер на обезщетението за претърпените болки и страдания от пострадалата.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на двамата жалбоподатели не се сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, а се навежда оплаквания за необоснованост на горните изводи на решаващия съд в обжалваното решение.Въпреки това се твърди, че обжалваното решение подлежи на допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 ГПК,без да се сочат конкретните основания визирани от законодателя в отделните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателите не формулират конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а навеждат оплаквания за необоснованост на изводите на съдебния състав относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Тези оплаквания, обаче, могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по чл.288 от ГПК, в която преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се съотнесе към критериите за допускане на касация в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№ 1191 от 08.07.2011 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1579/2011 г.. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.